Уникалното пособие по домакинство пази строителният инженер от Казанлък Румен Русев
И още: „Разкошната трапеза води към сиромашия” или „Закърпените дрехи правят чест на съпругата на този, който ги носи”. Тези нравоучителни изречения са върху заглавната страница на „Учебник по домакинство”, издаден съгласно програмата за девическите педагогически училища преди 107 години. Учебникът е одобрен от тогавашното Министерство на народната просвета и влиза като задължителен предмет, който подготвя госпожиците за бъдещата им роля на домакини.
Според образователните стандарти в началото на миналия век, момичетата трябвало да знаят не само как се кърпи и тъче, но и как се гледат „свини, овци и кози”, как се отглежда лен, коноп и тютюн. Учебникът дава познания по млекарство, масларство и сиренарство.
И тук идват изненадите – нашите баби и прабаби са знаели как се прави френското сирене „Бри” и швейцарското „Ементал”, а по рецепти от учебника са приготвяли яхния от октопод, пълнена пуйка с кестени, кюфтета от червен хайвер и какви не постни и месни вкусотии. С чашата чай е трябвало да поднесат специално приготвени резенчета с бяло грозде и бадеми, лимонови бисквити или сладък хляб. „Сладоледове” с ванилия, шоколад, праскови и вишни, 26 вида торти, сред които оризена, „портокалена” и торта „Радецки”, желета, сладка, сосове, печени гогоши, пампушки, перушки, "чехски" колачета, картофени коблишки с жамбон включва още богатият рецептурник за девойките. Освен със завъртяни гозби и десерти, те трябвало да имат готовност да почерпят гостите си с домашно приготвен ликьор или да разлеят в чашите хининово вино.
Уникалният учебник по домакинство, издание 1909 г., пази в дома си в Казанлък строителният инженер Румен Русев. Ценният свитък, където върху пожълтелите страници личат отметки с молив на най важните неща, е скъп спомен от неговата баба – Рушинка Русева. Достолепната госпожа е била учителка в Дебър и Казанлък, преподавала е на писателя Георги Караславов. Румен Русев се гордее и с богатото си родословно дърво - той е шесто поколение наследник на основателя на Светиниколското училище в Стара Загора – даскал Атанас Иванов. Училището отваря врати през 1841 г.