На Благовещение Яворов среща Мина

Любовта е основното вдъхновение в творчеството на всички творци. Един от най-талантливите и обичани български поети, посветил голяма част от творчеството си на любовта, е Пейо Яворов. Когато Яворов се запознава с Мина, тя е 16-годишна девойка, сестра на приятеля му Петко Тодоров. Срещата става на пролетния празник Благовещение – 25 март 1906 г., точно преди 110 години. Още същия ден поетът пише едно от най-красивите си стихотворения „Благовещение”.

Тъй като Яворов често пътува в Европа, двамата влюбени са разделени. При едно от завръщанията си научава, че любимата му е във Франция, за да се лекува от тежка болест. Влюбеният мъж иска също да замине при нея, затова подава молба до министъра на просветата за разрешение. Молбата му се бави повече от два месеца, защото тук се намесват братята на момичето, решени да направят всичко възможно, за да разрушат неподходящата според тях връзка на сестра им. Мина умира съвсем млада от туберкулоза– само на 20 години. Поетът така и не успява да я види в последните месеци преди смъртта.

Страданието на Яворов след загубата на любимата е безкрайно. Връщайки се в спомените си за първите срещи с Мина Яворов пише: "То беше денят Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, подобна на една бяла лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица…”.

Любовта на поета към Мина е нежна, романтична, всеотдайна и платонична. Другата любов в живота му – Лора, е свързана със страст, много ревност и бурни емоции, които ранимата душа на поета не може да понесе и които водят до трагичния му край.

Ето и стихотворението на Пейо Яворов, което посвещава на първата си среща с Мина:

„Благовещение”

Прохладен лъх от ангелско крило,