Аверики Попстоянов създава първата обществена библиотека в Казанлък преди 155 години

Историята понякога крие своите противоречия, такъв е и случаят с началото на библиотечното дело в Казанлък, разказва директорът на Библиотека „ Искра“ Анна Кожухарова. Дълги години се смяташе, че със създаването на първо читалище се бележат първите стъпки в развитието на читалищната дейност, респективно и на библиотечната. И ако трябва да сме корeктни, на 27 декември 1860 година, по Стефановден, в Казанлък наистина е учредена такава институция – Народно българско читалище. Това читалище си поставя за цел да урежда и поддържа добра читалня и библиотека. При учредяването читалището е разполагало с триста тома литература и много скоро са започнали дарителските акции към него. Фондът на читалището в навечерието на Руско-турската освободителна война, по изворови източници, наброява близо хиляда тома книги и още двеста-триста вестници, основно български, печатани в Букурещ и Цариград. Читалището е дало своите плодове, то станало образец на институция, която нямала аналог в българската история до Възраждането. По пример на това читалище, в останалите махали на Казанлък са създадени подобни дружби – читалище „ Просвещение“, Кулинското братство, през 1873 година е създадена Ученическа дружина „ Искра“ и всички те имали своите библиотечни колекции.

„ Винаги сме се интересували от това, какви са корените на библиотечното дело в Казанлък“, коментира още Анна Кожухарова и разказва :“ При наличието на богати, лични, частни библиотеки с няколко десетилетия преди 1860 година, естествено беше да възникне въпросът, паралелно с тях нямало ли е обществена библиотечна колекция. В този смисъл, важно доказателство е изнесено в едно издание от 1848 година на от руския пътешественик Григорович, отпечатано в Казан, откъдето става ясно, че при неговото посещение в Казанлък, Пловдив и Габрово, той заварва вече обществени библиотеки, които са били към училищата в тези три града. За Казанлък той казва, че са се обучавали 500 деца, а всички казанлъчани много гостоприемни и много образовани. В училището той сварва и училищна библиотека. Нейното начало в Казанлък поставя Аверики Попстоянов – възрожденец, писател, революционер, монах, учител – една изключително колоритна личност. Той учителства в града в края на 30-те и началото на 40-те години. Благодарение на познанието му върху западните практики и приятелството му с Неофит Бозвели, Аверики създава първата училищна библиотека в Казанлък.

Малко по-късно тази библиотека става обществено – училищна, в неговото школо започват да идват овчари, калфи, чираци, хора на възраст, жадни за просвета, които са искали да влязат в руслото на Българското Възраждане със знанието на български език и редица светски предмети. „ Така че и те са ползвали тази библиотека“, заключава Анна Кожухарова. За съжаление всички библиотеки, които са съществували до Освобождението, „ загиват“ по време на Руско-турската война, но те оставят една светла диря, един модел за поведение и структуриране на всички други читалищни формации след Освобождението, които в основата си поставят началото на утвърждаване на библиотечното дело в Казанлък.