Този път обаче за това доколко са безопасни, сигурни и за отношението .. на едни органи, с основна миися да помагат.
Предлагаме ви разказ на читателка на сайта zakazanlak.bg .
Случката, за окято тя разказва е от предната нощ.
„Към 23ч ,прибирам се по стария път от Казанлък за Енина. Толкова силно светеха фаровена автомобил, че ме принудиха да спра, а и бяха и в моето платно. Не можех да отбия в дясно, там има велоалея.
След минута тръгнаха и тогава видях ,че е линейка. Озадачих се,че не е пуснала буркана.
Тръгнах и с периферното зрение видях нещо на велоалеята. Спрях и се върнах, осветих нещото. Беше паднал по гръб мъж, колелото му с изкривена седалка и волан, беше уцелил преградно колче от велоалеята.
Ужас!
Оставих фаровете и слезнах. Попитах го дали иска да му помогна да стане, а той каза ,че бил пил и е паднал. Това което виждах ,повече ми говореше, че е в шок, от колкото пиян. Извадих шише вода, поливах му главата, говорих му, по моя си начин, оправих колелото, опитах да го вдигна. Той се спънал в преградното колче от велоалеята и е паднал.
Почаках да се до свести. Заключих ,че няма фар и кола го е осветила, та така е уцелил колчето. Искаше да ме освободи да си тръгна, ама аз му казах ,че ще се помоткам около него, може да реши друго.
Опитах отново да го изправя. Мъжът седна, не миришеше на алкохол. На третия път успях да го изправя. Беше се ударил в зъбите при падането, имаше кръв, иначе мъжът съвсем нормален, като нас.
Не мислих за медиците, нямам им доверие, затова и се върнах да видя какво са гледали през прозореца. Те само гледаха, не слезнаха.
Човечецът е паднал на велоалеята, през цялото време ми благодареше и повтаряше, че това е трябвало да направи линейката. Като му помогнах да седне, той взе да плюе кръв, помолих го да се опита да се извърти на другата страна към тревата ,защото все пак това е велоалея, да не стресираме утре колоездачите и той го направи.
Не спря ни една кола, а минаха доста.
Предложих да го закарам, но той отказваше, да се обадя на някой,пак отказа. Час останах с него. После тръгна, като изчаках да мине поне 200 м. и тръгнах.“
Лалева


Бел. ред.

Това е само една от многото случки по велоалеята към Енина, породена от тъмнината по нея и от странната маркировка от “обезопасителни маркировъчни“ колчета," срещу които роптаят велосипедисти и чието предназначение е повече опасно, отколкото безопасно. Особено в тъмната част на деня и при идващ в насрещното автомобил с неподходящи светещи фарове.

Частта с любопитното бездушие на органите в бяло оставяме без коментар.

Припомняме, че само миналата година, само седмица след като бе открит новият път за Енина и велоалеята, маневриращ товарен камион помете част от нея заедно с "обезопасителните" колчета.