Янко Костадинов, дългогодишен финансов директор на "Арсенал": Свалям шапка на всички арсеналци

- Мога да кажа, че попаднах в „Арсенал” случайно. През ноември 1992 г. получих предложение да започна работа в „Арсенал” от тогавашния изпълнителен директор Петър Демирев и от един от членовете на борда на директорите Георги Георгиев, който бе директор на Казанлъшка търговска банка. Казах, че ще си помисля и няма да бързам с отговора. Този разговор приключи, но непосредствено преди Нова година бях потърсен от тях с предложението, че искат да създадат нова търговска банка на територията на град Казанлък, за която имат обещан лиценз от управителя на БНБ проф. Тодор Вълчев. Идеята бе тази банка да обслужва целия Военнопромишлен комплекс, към този момент всички предприятия в него бяха държавни. Ситуацията в „Арсенал” беше тежка – имаше недоволства и брожения поради голямото изоставане в изплащането на заплатите. Знаех, че ме чака нещо много трудно, но поканата да оглавя такава банка, а не пряко да работя в „Арсенал”, беше стръвта, която ме привлече. Когато дойдох тук на 25 февруари 1993 г., три дни не се прибрах вкъщи – тръгвахме в ранни зори за София и вечер късно се връщахме. По време на едно от пътуванията научихме, че проф. Вълчев е освободен от длъжност и обещанието да даде лиценз за такава банка си отиде заедно с него. Тогава същите тези хора ме попитаха дали съм готов да поема финансовата дейност на „Арсенал”. Казах им, че има човек, който работи в момента. Отговориха ми, че той си е подал оставката и си отива... И така, заповедта ми за назначаване излезе на 28 февруари 1993 г. Първата ми задача бе да се запозная с финансовото състояние на предприятието, какви договори има сключени, за да си направя разчет на приходите. Доколкото си спомням, работещите тук бяха с 4-5 заплати назад. За мое голямо учудване, договорите бяха толкова малки, че не осигуряваха и 2 месеца приходи. Освен изоставането със заплатите, предприятието имаше големи задължения – към НЕК, ВиК, към доставчици, към бюджета, кредити към банките – сериозни задължения към всички. 1993 година беше много трудна. Мога да направя едно такова сравнение, каквото г-н Ибушев обича да прави с влака. Аз, влизайки в „Арсенал”, все едно се качих на кораб, претърпял корабокрушение, пробит отвсякъде и от който капитаните му един след друг скачат, търсейки спасение – тогава директорите на завода се сменяха през няколко месеца.Така смених трима директори. Но този кораб все повече потъваше, нямаше излизане от това море. Ръководствата, най-вече изпълнителните директори, търсеха непрекъсната финансова подкрепа от държавата. Няма да забравя една финансова помощ, когато с Министерско постановление № 212 от м. май 1993 г. отпуснаха 8 милиона лв., но тогавашният борд на директорите много бързо ги похарчи – повечето средства отидоха за изплащане на лихви към банки, главници не бяха погасявани, към енергийни дружества, ВиК и останаха малко средства, с които изплатихме и две заплати. През есента на 1993 г. се получи лека светлина с назначаването на Крум Христов за изпълнителен директор, който дойде с нов екип. Бях готов да си тръгна, но той беше много убедителен, когато иска да останеш да работиш с него. Аз бях дошъл в „Арсенал” в много тежък момент, не съм се уплашил от нищо, въпреки трудностите. Годините бяха тежки за всички. Той ми предложи да стана заместник-директор по финансовите въпроси. Така изкарах около 6 месеца, движех голяма част от работата, но това не ме удовлетворяваше, затова отново си поговорихме с Крум Христов, че не мога да продължа на тази работа. Той ми предложи да стана главен счетоводител на предприятието. Една нощ не спах, докато реша. Бил съм заместник главен счетоводител на Инструменталния завод на ДСО „Хидравлика”, ръководител на отдел „Икономически“ и над 8 години съм бил финансов директор там, знаех имената на всички работници и всяко работно място в предприятието, но в „Арсенал“ беше друго, много по-мащабно. Реших да приема и това предизвикателство. Оставих в екипа си Ваня Кацарова като заместник главен счетоводител и поканих Мариела Велева, която беше главен счетоводител на Завод 1, да бъде другият заместник главен счетоводител. И до днес те работят като такива в екипа на главния счетоводител на дружеството. Страхотни професионалисти, които имат много съществен принос за правилното и своевременно изготвяне на счетоводните отчети на „Арсенал“ АД близо 30 години. За което им благодаря! Мога да кажа, че специалисти от тяхното ниво няма много в България. Разбира се, разчитах и на другите счетоводители във фирмата. Изградихме много добри кадри – икономисти, счетоводители, ръководители на отдели, специалисти, както в Главно управление, така и по всички заводи.

Четири години бях на тази позиция – време, през което трябваше да бъдат отразени всички пасиви, в особено големи размери, които не бяха включени дотогава в баланса на дружеството. Най-фрапиращото бяха т.нар. ЗУНК-ове (Закон за уреждане на необслужваните кредити) – кредити от Минералбанк, Булбанк, Стопанска банка, които не бяха включени като задължения в баланса на предприятието повече от 4 години. Това бяха основно заеми, ползвани от ДСО „Металхим“, за изграждане на нови заводи, за закупуване на оборудване и модернизация в „Арсенал“ през 80-те години на миналия век. След включването на тези пасиви в баланса, което беше изискване на определените от държавата експерт-счетоводители (одитори), всеки професионалист, видял баланса, би бил категоричен, че фирмата е фалирала отвсякъде.

През 1994 г. с решение на Министерския съвет дружеството бе извадено от Министерството на икономиката и бе прехвърлено към Министерството на финансите, където трябваше да изпълни 5-годишен план за финансово оздравяване.

През тези години – от 1994 до 1998, че и до средата на 1999-а, не можахме да стигнем до спасителния бряг. Международният валутен борд бе поставил срок, приет от правителството, че дружествата, които са поставени във финансово оздравяване, или трябва да бъдат приватизирани, или да бъдат ликвидирани. В случая нямаше мераклии да приватизират „Арсенал”, познавайки пазара и виждайки баланса на дружеството.

От м. септември 1997 г. изпълнителен директор на дружеството стана инж. Николай Ибушев и той ме покани в неговия екип като финансов директор. Трябваше да избера главен счетоводител на дружеството. Тогава впечатление ми правеше Добрин Драгнев, главен счетоводител на Завод 3. Казах си, в това момче има много заряд, чел е, чете и иска да знае. И той доказа, че не съм сбъркал: със своите заместник главни счетоводители изградиха и продължават да изграждат много добра финансово-счетоводна политика на дружеството!

Това бе началото… Направих 31 години в „Арсенал”, от които 27 съм финансов директор. Толкова неусетно мина това време, че не разбрах кога остарях. Имаше страшно много безсънни нощи. В началото не бяхме много хора в мениджърския екип, нямаше още „Арсенал-2000” и се занимавахме с всичко.

Аз съм присъствал на 99.9%, да не кажа на 100%, от срещите с Агенцията за приватизация и твърдо мога да заявя – ако синдикатите не бяха застанали до нас, щеше да е изключително трудно да се вземе стратегическото решение за приватизация на дружество от мащаба на „Арсенал”. Синдикатите дойдоха при г-н Ибушев и предложиха да се опитаме да направим РМД (Работническо-мениджърско дружество). Така се създаде „Арсенал-2000“ АД, което след дълги преговори подписа договора за приватизация на „Арсенал“ АД. На 8 септември 1999 г. тогавашният министър-председател Иван Костов джироса удостоверението за 51% от капитала на дружеството. РМД-то тогава беше 5211 души, работници, служители, ръководители във фирмата. Екипът, който подготви всички документи, беше много добър не само за самата приватизация, а и след това за отчетите на следприватизационния контрол.

Целта на ръководството бе да се опитаме да стабилизираме дружеството, а не да го ликвидираме! Посоката беше една: буквално „дърпайки се за косата”, да се измъкнем и да вървим нагоре. Задълженията бяха огромни, над 200 милиона лева към датата на приватизация, и те трябваше да бъдат уредени. Отново ни чакаше много работа. Трябваше да вземаме сериозни решения, които да са най-правилните в тази сложна ситуация. Едно от най-важните бе, че успяхме да решим въпроса със ЗУНК-овете, които бяха 120 милиона лева. Това решение бе включено в договора за приватизация, с което чувствително намалихме пасива, като по наше предложение тези задължения бяха трансформирани в допълнителен капитал. Това бе голямата крачка, която направихме в посоката към спасяването на дружеството. Подписахме и споразумение с всички кредитори и в рамките на 6 месеца направихме всичко, което се изискваше от нас.

Това е признание за целия ни екип! Предстоеше ни още работа, много труд положихме, възползвахме се от всички законови възможности, за да намалим задълженията и да изплуваме. През 2012 г. излязохме на плюс. После имаше известни колебания, но от 2015 г. започна стабилното развитие на „Арсенал”. Производствената номенклатура на дружеството се увеличи с десетки пъти. Свидетел и участник съм в тези процеси и през всички тези години съм мечтал „Арсенал” да има показателите на голяма, мощна фирма с ритмично производство и дългосрочни договори. „Арсенал” вече е такава фирма!

„Арсенал” никога не е имал такива финансово-икономически показатели и такова развитие като цяло, каквито има в момента. Мисля, че едва ли има повече от 5-6 фирми в България, които да са на нашето ниво. Следя статистиките, класациите, показателите на най-добрите фирми у нас и мога да направя обективна оценка.

- В „Арсенал” съм над 30 години, от които повече от 20 са били тежки, което доказва, че не съм се уплашил от работа. Но идва момент, когато човек трябва да си даде сметка, че няма какво повече да даде на фирмата, да отвори път на младите и да се посвети на семейството си. А и най-добрият момент човек да си тръгне е, когато фирмата е на върха. Вярвам, че „Арсенал” ще има още върхове, защото има огромен потенциал.

- Кое е основното Ви правило, което сте следвали в работата си на финансов директор?

- Да бъда честен с хората, обективен, безпристрастен, да изисквам всички задачи да бъдат решавани в срок.

- Най-лошият момент бе този, когато нямаше заплати. Мои приятели са ме питали защо ходя с наведена глава и съм винаги сериозен. Как да се усмихвам, когато нямаш възможност да дадеш заплати на хората, които изпълняват задълженията си и не могат да дадат пари за закуска на децата си, да си платят тока и водата навреме?! Как да ги погледнеш в очите?! Благодаря на синдикатите, че виждаха как ръководството прави всичко необходимо да съживи и стабилизира фирмата и проявяваха необходимото разбиране. В тази ситуация може би за мнозина съм бил лош, признавам, но когато няма средства и се налага да отказваш, ставаш лош.

Добрите моменти са, когато успяхме да направим РМД и да приватизираме „Арсенал”, когато от 2016 г. дружеството тръгна напред, сключи добри договори и осигури необходимия финансов ресурс за текуща дейност и развитие. С идването на инж. Николай Ибушев като изпълнителен директор ние непрекъснато оптимизирахме разходите си и оттогава досега не сме допуснали просрочване на задължения, като изплащането на задълженията към държавата са на първо място. Изградихме собствено водозахранване; от 2007 г. излязохме на свободния пазар за електроенергия, което допринесе за намаляване на разходите за производство и превръщането на фирмата в още по-конкурентоспособна на пазара... Виждам невероятното развитие на кадрите в различните отдели, на финансова дирекция, на екипа на „Арсенал-2000”, с които работехме прекрасно през всичките тези години. С всеки изминал ден те израстваха в своята работа. Това ми дава надежда, че „Арсенал” ще го има винаги и ще го има стабилен, мощен, проспериращ. И, ако трябва да използвам сравнението с влака, то бих казал, че

Много са важни хората в заводите – от първия работник до последния, от първия специалист до последния, от първия ръководител до последния. Стратегията за развитие е на мениджърския екип, но тези хора „мелят брашното и пекат хляба”.

- Труд, постоянство, честност, обективност. Гордея се, че с колегите от ръководството на „Арсенал” не сме давали обещания, които не сме изпълнили. Били сме честни и отговорни към хората. Благодаря на директорите на заводи и колегите от Главно управление, с които беше удоволствие да работя.

- Само мога да му завиждам, че започва в такъв момент, когато „Арсенал” е в много добро финансово състояние. Това е Георги Бончев, който има добра финансова култура и знания, наясно е със съвременните финансови инструменти. Пожелавам му да е здрав и да работи много повече с хората по заводи.

- Дълги години „Арсенал” беше моят първи дом. Това е болка и радост. Където и да отида, каквото и да правя, „Арсенал” е в сърцето ми и няма как да не бъде. Тук ми бяха най-трудните, но и най-хубавите години. Свалям шапка на всички арсеналци! Благодаря на всички от сърце, защото без целия този колектив, без подкрепата на синдикатите „Арсенал” нямаше да е това, което е.