„Оставам си арсеналец завинаги“, с тези думи започва разговора ни Петко Тотев, майстор-оръжейник, посветил на завода цели 37 години от своя живот. През 2018 година напуска – понякога житейският път неочаквано поема в друга посока, но „Арсенал“, приятелите, колегите остават завинаги в сърцето му. Причините за тази „любов необяснима“ вероятно се крият във факта, че е трето поколение арсеналец, а влечението към оръжията е откакто се помни.

„Дядо ми е бил партизанин и вкъщи много се говореше за оръжия – разказва Петко Тотев. – Още като дете, всеки вторник бях в Историческия музей в Казанлък, защото тогава входът беше свободен. Тук имаше изложени много видове оръжия, от различни времена и събития. Разглеждах ги всеки път с огромно любопитство. На детски играчки не се радвах, то и нямаше по мое време толкова голямо разнообразие, но, които ми харесваха, обичах сам да си ги майсторя“. И така, детското любопитство прераства в професия за цял живот. Но преди да стане утвърден майстор-оръжейник, интересите му минават през няколко етапа.

Корабомоделизмът – Университет за деца

Петко Тотев е кореняк шейновец, набор 1959-а. По време на неговото детство и момчешките му години особено разпространено е участието в различни кръжоци, които дават различни от училището знания и развиват практически умения. На 12 години той започва да се занимава с корабомоделизъм. Ориентира се към копия на военни кораби, клас ЕК. Възпитаник е на 3 школи, а упоритостта, с която прави своите модели, е пословична. Търси специализирана литература, неуморно чете книги и списания за моделизма, чертае, сам си прави отливките и сам си изработва детайлите за своите кораби. Дори най-малките, които в неговите копия имат размери на игла. „Обърнал съм казармите, за да намеря това, което ми трябва за модела, чертая в мащаб, после правя матрицата“, спомня си Петко онези трескави детско-тийнейджърски години. За последния си модел – копие на крайцер „Слава“, лично се свързал с капитана, който е правил чертежа. Бил на 16 години, а изработеното от него копие било с внушителната дължина от 1.91 метра. С хъс се включвал в регионалните и републикански състезания по корабомоделизъм и винаги се е класирал на едно от първите места.
През 1981 година се връща в родното Шейново. Тук, в една отчуждена къща, му разрешават да направи Клуб по корабомоделизъм, където „пали“ интереса към това занимание сред подрастващите. Защото майсторът Петко Тотев е убеден – моделизмът е Университет за деца, учи ги да мислят, да се трудят, да търсят, да надграждат.

„Света Тереза и дяволите“

През 1976 година Петко започва да мисли за алпинизъм. В годините на развития социализъм попада на румънския филм за Съпротивата, който носи интригуващото заглавие „Света Тереза и дяволите“. И „дяволчето“ да катери така силно го завладява, че още на следващата година преминава през обучение в Централната планинска школа „Мальовица“. Планината винаги му е харесвала, вероятно защото родното Шейново е близо до Балкана или защото неговият дядо партизанин му е разказвал интересни случки от суровия живот в гората... И най-вече – алпинизмът калява човешкия характер, кара те да се отнасяш към живота с уважение, да се грижиш за него, а не да го пропиляваш. Занимава се със скално катерене и става един от най-добрите катерачи у нас. Има честта да се познава лично с първия българин, покорил Покрива на Земята - връх Еверест, Христо Проданов. Катеренето вдига адреналина му, носи му изпитания, но и удовлетворение от покорените върхове. Никога няма да забрави февруарския траверс през 1980 година от Яворова лъка до Амбарица. Тръгват 17 души, 10 се връщат, защото преходът е твърде труден, а времето внезапно жестоко се влошава. Продължават 7 души. Един от участниците е покосен от бяла смърт. Борейки се със силната снежна буря, шестимата оцеляват, макар че след това дълго се лекуват в болница... Но пък точно тези моменти каляват характера, правят те житейски устойчив, учат те никога да не се отказваш и да цениш истинските неща. „От друго тесто са омесени алпинистите. Ако има пет души в една палатка, винаги ще се намери още едно място за теб, катеренето сплотява хората, остават приятели за цял живот“, споделя Петко. Незабравими за него са експедициите до Монблан, Гросглокнер, до Елбрус в Кавказ, където стигат до позицията на 11-те снайперисти, спрели цяла немска дивизия. Тук попадат на магнитна буря и оцеляват, благодарение помощта на руски алпинист.
„Обичам лошото време“, признава Петко Тотев и споделя, че когато в Балкана бучи, трещи и вие, той тръгва. Защото за него гъделът е в риска.

С този „гъдел“ да търси опасностите, си спечелва прякора „Катерача“

Това става в „Арсенал“. Тук работи по специалните изделия – първо е в Казанлък, после се премества в цех 140 на Завод 1 на площадка Шейново. По същото време започва сам да строи къща в родното си село. Гради я напълно сам, цели 10 години.
През 1984 година попада в съвсем нов колектив в „Арсенал“. Групата прави ремонт на различни видове оръжия. На покрива на работилницата обаче един комин е с толкова големи размери, че през него може да мине човек. За да се обезопаси, решават да сложат СОТ. Да, ама мястото се оказва твърде високо и стълбата не стига до него. Използвайки опита си на алпинист, Петко Тотев ловко се превърта и поставя сигналните устройства там, където трябва. После началникът му чете „конско“, тъй като се притеснил да не се случи нещо с него, но пък оттогава и до днес всички го знаят като Катерача. Прякорът дори се е превърнал във визитна картичка за човека, който има славата на един от най-големите оръжейни майстори в България.

Гаранция „Петко Тотев“

От момчешката любов към оръжията се ражда майсторът, когото в завода признават за един от най-добрите. Поверяват му усвояването на нови изделия, подобренията по съществуващите, изработката на определени сложни детайли, самите изпитвания. Когато се стягат изделия за специализирани изложения, той ги тунингова и финишира. Има неописуемо търпение да изпипва и най-дребните и фини елементи. На него поръчват и изработката на уникални подаръчни изделия.
„Когато се правят прототипи, няма събота, няма неделя, работи се, докато стане“, спомня си арсеналецът. През 37-те години на работа във фирмата през ръцете му са минали различни изделия, перфектно изпълнени, на световно ниво. И сега говори за тях като за свои деца, в които е вложил цялата си обич, старание, знания, опит. Човек, за когото професионалният и житейският път са едно неразделно цяло.

„Арсенал“ е крепост

„Арсенал“ е бил, е и ще бъде крепост за Казанлък и региона, която дава сигурност и стабилност на хората тук, пази ги от негативите, които са част от обществения живот. Вече 96 години „Арсенал“ е стожерът, на който всички се опираме и на който разчитаме. А Николай Ибушев е уникален човек. В отбранителната индустрия той е име от световен мащаб!“, категоричен е Петко Тотев. Две години след като минава за последно заводския портал, майсторът продължава да милее за „Арсенал“ и за хората, с които са го свързвали делниците му тук. „Работата беше динамична, много интересна, творческа, искаше се мисъл и практически умения. Винаги ще ми липсва, независимо къде съм и с какво се занимавам“, допълва той. И признава, че благодарение на натрупания опит в завода е имал силата и куража да открие своя собствена работилница за ремонт и диагностика на оръжие, в която скоро посреща 800-ия си клиент. И още един интересен факт – той е председател на Браншовата камара на оръжейните майстори в България. В исторически план истински се възхищава на конструкторския талант на Николай Макаров.
А, иначе, изобщо не се интересува от политика, нищо, че е

„Близнак“ с премиера

Петко Тотев е роден на един и същи ден и в една година с премиера на България Бойко Борисов – 13 юни 1959 година. И двамата са зодия „Близнаци“. Ако се доверим на астрологията, двамата вероятно имат общи черти в характера. Но въпреки, че споделя този факт, Петко е категоричен, че винаги е бил встрани от политическия живот в страната.

Трите кита в живота на майстора от Шейново

„Моделизмът ме научи на дисциплина и ми изгради железни нерви, алпинизмът ми показа, че всеки връх може да бъде покорен, а „Арсенал“ ми даде най-стабилната основа, която едно предприятие може да даде на свой кадър. Винаги ще бъда арсеналец“, твърдо заявява шейновецът, когото цяла България вече знае. А той си знае своето – с труд, с упоритост и без да се отказваш от начертаната посока, въпреки изпитанията и трудностите, всяка цел е постижима.

На снимката: Петко Тотев държи в работилницата си портрети на Васил Левски и знаме, на което е изписано „Свобода или смърт“. Сабята зад него е българска, образец 1905 г., въведена с Указ на княз Фердинанд.