От тази година неговата песен „Нека бъде светлина” влиза в учебниците по музика за 7 клас
Васил Георгиев - Васко Кръпката или Vasko The Patch, е китарист-блусар, певец и автор на песни. Основател и фронтмен на родената с демокрацията рокгрупа „Подуене блус бенд”. Свири на барабани, хармоника и китара.
Роден е на 6 юни 1959 г. в София. Завършва техникум по автотранспорт. По професия е автомеханик, по призвание е музикант, а по душа – свободолюбец.
Васко Кръпката започва музикалната си кариера през 80-те години на XX век, свирейки като барабанист в група „Паралел 42“ в Скандинавските страни и „Старт“ на Мими Иванова и Развигор Попов. За кратко е свирил и в група „Аеро” заедно с казанлъшкия музикант Валери Джамбазов.
Един унгарски филм, наречен „Плешивото куче“ му дава идеята за бъдещето и през септември 1989 създава групата „Подуене блус бенд“, която е една от първите блус формации в България. Песните на групата, повлияни от края на комунистическия режим, се отличават с нестандартни идеи и остроумие, съчетани с точно следване на принципите на ритъм енд блуса. Васко Кръпката се превръща в една от най-популярните фигури в България в началото на 90-те. Сред известните песни от началния период на „Подуене блус бенд” са „Бюрократ“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“. Васко Кръпката е автор е на всички песни, които изпълнява. Има издадени 20 албума.
Участва в демократични митинги, пее на барикади, прави турнета из цяла България и в чужбина, изнася концерти за болни деца и в домове за сираци, участва в рокерски събори, свири на бирени фестивали. Всяка година е организатор на фестивала „Цвете за Гошо“, посветен на Георги Минчев, а от 2015 организира Blues&Jazz фестивал в Благоевград.
Тази година Васко Кръпката бе специален гост на 4-ия „Джаз фест Казанлък” по покана на артистичния директор на фестивала Надя Тончева.
- Васко, какво е усещането Ви от Казанлък?
- В Казанлък видях толкова много одухотворени хора на едно място, което силно ме впечатли. Чувствам се супер, прекрасно, чудесно, превъзходно. Това е усещането, което остави градът у мен.
- Кое Ви накара да посветите песен на плейбека?
- В тази песен се пее за цялата лъжа, изобщо за големите лъжи, които хората възприемат и най-вече в музиката, където се наслушахме на ужасни послания като „ръгай чушки в боба”, то не беше „на теслата дръжката” и какви ли не неща ... говорим за времената на псевдомузикантите, които не свирят на живо. Аз веднага казвам, че имам приятели цигански музиканти, които свирят на живо, страхотно, уникални музиканти, но те отидоха на заден план, както и всички хубави стари песни, заради този силикон в музиката.
- Само в музиката ли е това симулиране, този силикон, както го нарекохте?
- Не, не, във всичко. Цялата лъжа, която се тиражира, всички лъжи, които се тиражират.
- През последните 29 години?
- Не, в никакъв случай. Като се каже така - през последните 29 години, излиза, че преди това всичко е било наред. По никакъв начин не съм привърженик на тази фраза. Винаги сме живели в лъжа. Винаги малко са хората, които са будители, които отстояват истината. Не само през тези 29 години. Но през една част от тези години ни се наложиха едни отвратителни послания в музиката, но това вече е история. Мога да ви кажа, че в София вече няма къде да чуете чалга, фалираха им всички чалга заведения. Само народна музика, блус, рокендрол, джаз. Само такива неща. На живо, не на плейбек. Представяте ли си 100 каба гайди на плейбек?! Но да не забравяме, че песента завършва с любовно послание и е важно да откриеш любовта наистина, не на плейбек.
- Публиката като че ли Ви изненада, като избра да й изпеете „Няма бира”. „Нека бъде светлина” ли е любимата Ви песен?
- Аз съм автор на всички мои песни и затова си ги обичам всичките. В представянията ми винаги пишат, че съм работил като автомонтьор, че съм барабанист, че освен на китара, свиря и на хармоника, но нямам представа защо никога не казват, че аз съм автор на всички мои песни. И ако едничка от тях остане завинаги, ще бъда най-щастливият човек. На джаз феста в Казанлък хората пожелаха да чуят „Няма бира”. Честно казано, не съм предполагал, че ще изберат тази песен и че тя ще стане толкова известна. По-обикновените песни повече се набиват на очи и хората си ги харесват, така че ние изпълняваме техните желания.
А песента „Нека бъде светлина” от тази година вече се изучава в учебниците по музика за 7 клас плюс още една моя песен, която се казва „100 години рокендрол” .
- Завърнахте се от голямо турне в САЩ?
- 21 концерта, 35 щата, 18 000 километра. Свирих на българите в малки и големи помещения, навсякъде, в джаз клубове, в зали. От 15-16 години не бях ходил в Щатите. Бях с китарата на Георги Минчев, която неговата сестра ми завеща, след като той „отлетя” на небето през 2001 година. За втори път ходя с нея в САЩ, за да изнасям концерти пред нашите сънародници там. Дори имам филмче в YouTube - аз с китарата на Георги Минчев на гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Джими Хендрикс - най-великият китарист на всички времена.
- Ще дойдете ли в Казанлък с китарата на Георги Минчев?
- С най-голямо удоволствие. На самостоятелен концерт винаги нося китарата на Георги Минчев и изпълнявам негови песни. Когато дойда, имам цяла серия негови песни, с неговата китара.
- Какви са Вашите бъдещи проекти?
- Имам 8 нови песни за нов албум, който ще се казва „Блус БГ”. Имам песен „Да живея на пътя и да се чувствам у дома”, имам песен „Еднопосочен билет за дома”, посветена на дъщеря ми, която живя 8 години в Америка и се завърна с еднопосочен билет заедно с американския си съпруг да живеят и да работят в България. Имам песен, която се казва „Дадоха ми виза”, имам песен, която е много мракобесна и се нарича „Нова история БГ” и започва така: ”Преля калта от медии ченгесарски....” и т.н.
- Каква е връзката между блуса и джаза?
- Блусът е отворил вратата. В началото на миналия век по-нахаканите роби не са могли да си говорят за проблемите и са започнали да си пеят за проблемите и така се е родил този блус от черните роби в робство. Оттам-нататък вече се разклоняват джаз, рокендрол, поп музика, изобщо блусът е отворил на всички стилове, които слушаме днес, включително и на такива като арендби и други. Блусът отваря вратата. Блусът е тръгнал с акустичната китара и дъска за пране вместо барабан, с леген, с опънат канап, който е бас, и така примитивните блус музиканти са родили тази велика музика като джаза, рокендрола, те са отворили вратата на цялото това музикално богатство.
- Водите музикално предаване. Каква е нагласата на днешното поколение млади музиканти, какви стилове предпочитат те?
- Предаването ми е за живия български музикален живот. В София има 44 клуба с жива музика в момента, в които се свирят тези стилове – блус, джаз, рок, хеви метъл, тук дори не смятам пиано баровете с поп музика. Основното, което се случва е, че все повече млади момичета искат да са рок и джаз певици, а не чалга певици. Заклевам се, подписвам се с двете си ръце, че все повече млади момичета зарязват тази отвратителна постекезесарска, субсиликонова халтура и търсят нещо, което намират в интелигентната музика като блус, рок и джаз.
- Ще продължавате ли да отстоявате тази Свобода, в името на която тръгнахте преди години?
- Да, Свободата е над всичко. Защото винаги в живота на човечеството е имало едни хора, които са по-нахаканите роби. Те са онези бунтари, които създават нещо, например в цялата наша история кой остава? Бунтарите! А конюнктурниците, които са заедно с властта, никога никой не чува за тях след тяхната смърт. Рокендролът е най-бунтарската музика и ние винаги ще се бунтуваме. Ето ги „Ролинг стоунс”, 75 години направиха, а Миг Джагър има не една, а две песни против Брекзита.
- Вашето послание днес...
- Мир и Любов!
Xucvae преди 2 години
Xucvae преди 2 години