Мара Нонова или Мара Чорбаджийска. Парадоксът е, че често се е смятало, че това са две различни художнички. Или пък е минавала под знаменателя – съпругата на Чудомир. 125 години след нейното рождение Литературно-художествен музей „Чудомир” вади от забравата един творец, който незаслужено е бил в нечия сянка – на времето, когато жените художнички трудно се налагат в мъжкия свят на изкуството, и на своя именит съпруг, прочул Казанлъшката долина.

„Всички сме длъжници на Мара Чорбаджийска, още повече хората, които се занимават с история на изкуството, и самите казанлъчани”, каза в своята публична лекция проф. Марин Добрев. Също казанлъчанин, пазещ живи спомените си от детството, когато е имал късмета да се докосне до тази интересна жена.

Мара Нонова е потомка от рода на Йоаникий папа Витанов, един от последните велики иконописци на Тревненската школа, който е в основата на българската възрожденска живопис. Сред предците й е зограф поп Кочо Витанов. Родена е в град Марица, където баща й Иван Нонов е бил учител, а детството й преминава в Стара Загора. През 1904 година в града на липите се завръщат Васил Маринов и Никола Стоенчев, които правят първите художествени курсове. Връщат се още Димитър Куцаров и Добри Христов. Под тяхно влияние Мара Нонова попада в магията на рисуването. В Художествената академия в София нейни преподаватели са проф. Иван Мърквичка и майсторът на психологическия портрет проф. Стефан Иванов. През 1919 година младата художничка прави първата си самостоятелна изложба.

Към този момент нейните интереси са свързани с портрета и особено с дамския.

От 1921 година е дружбата й с Димитър Чорбаджийски, известен вече като Чудомир, омъжва се за него, а на следващата година е назначена за учител в Казанлъшката прогимназия. От това време творчеството й е свързано с пейзажа, натюрморта и акварела.


Много силно въздействие върху нея оказва пътуването до Париж. Заедно с Чудомир те са командировани във френската столица, за да проучат методите на обучение по рисуване в парижките училища. Основното, което осмисля бъдещото й изкуство, открива в "Лувъра" и многото изложби, които непрекъснато се откриват в Париж. Импресионистите са тези, които определят творческия й път занапред. Картините й са изпълнени със светлина, заредени са с емоция и дух.

През 1933 година прави самостоятелна изложба в Казанлък. Пейзажи, натюрморти, портрети. През 1939 година участва в съвместна изложба на жените художнички. Отзивът на Светослав Камбуров за нейната картина „Смеещи се момичета”, публикуван в списание „Завет”, гласи: ... дадени в израз, движение, замах и техника – непознати досега у нас”.

Проф. Марин Добрев казва: „През 30-те години на миналия век Мара Нонова е едно от големите имена на българската живопис... Нейните пейзажи са възможността да извикаме детето в нас. В тях няма конкретно събитие, а прозира нейното съзерцание.” Тя рисува и интериора в къщата в Казанлък, където живее с Чудомир. Но „едно е да нарисуваш един интериор, друго е нарисуваш неговия дух”, което всъщност прави Мара Чорбаджийска. От края на 50-те до началото на 60-те години рисува деца, а след пенсионирането си през 1945 година избира за персонажи млади хора. Никога не е била привърженик на шумни компании. След смъртта на Чудомир тя се затваря напълно, има много малко близки, но изключително достойни хора. Рисува много цветя. Според проф. Добрев, „Отношението на Мара Чорбаджийска към рисуването е като свещенодействие. В изобразителното изкуство тя отстоява себе си.”

Художничката има 10 автопортрета. Подрежда 12 самостоятелни изложби, последната от които е през 1966 година в София. Умира на 8 май 1974 година.

Нейни картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Казанлък и Стара Загора и в частни сбирки.

30 картини от нейното наследство са дигитализирани от ЛХМ "Чудомир" в Казанлък, 13 са реставрирани и още толкова предстои да бъдат реставрирани, каза Добрина Матова, директор на културната институция. Намерението е след Чудомировите празници тази година да се направи изложба от творби на Мара Нонова Чорбаджийска, която да бъде представена не само в Казанлък. И ако бъде финансиран проект на Музея от Министерството на културата, то предстои и издаване на албум с творбите на художничката. Така, в чест на 125-ата годишнина от нейното рождение, един творец ще бъде изваден от забравата или от недостатъчното знание за него. И още една любопитна подробност. Мара Нонова е родена на 22 февруари 1895 година и животът й преминава в Казанлък. Четири години по-късно – на същата дата 22 февруари, 1899 година, в Казанлък се ражда един от един от най-големите майстори на съвременната българска живопис – Дечко Узунов. Дали е само съвпадение?!