В Казанлък има добър диалог между работодатели и синдикати

Казва Ваня Григорова, председател на Сдружение „Солидарна България” и икономически съветник на КТ „Подкрепа”

„Намирам, че в Казанлък има добър диалог между работодателски и синдикални организации, може би защото ситуацията тук е благоприятна, може би защото сме в момент на икономически растеж и двете страни успяват да работят заедно, така че работодателите сами да удовлетворяват нуждите си от кадри”, заяви в града на розите Ваня Григорова. Тя е председател на Сдружение „Солидарна България” и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа”. Завършила е Националната търговско-банкова гимназия. Магистър е по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство. Съавтор е на изследването „Бедни срещу бедни“, което излезе в онлайн вариант. Автор на изследвания за въздействието на т. нар. договори за свободна търговия върху българската икономика и социална сфера.

Ваня Григорова бе избрала града на розите заедно с Пловдив и Варна за работна среща с участието на работодатели и синдикати за търсенето и предлагането на пазара на труда в България. Срещата бе организирана от Сдружение „Солидарна България“, фондация „Фридрих Еберт“ и СРС на КТ „Подкрепа” - Казанлък.

- Г-жо Гриророва, от срещата в Казанлък стана ли ясен механизмът, който да доведе до баланс между търсенето и предлагането на трудовия пазар в България?

- В България – не. Казанлък е малко по-специфично място, то не е представителна извадка на ситуациацията в национален мащаб, тъй като тук има няколко завода, които са структуроопроделящи, в които могат да намерят професионална реализация хора от една професия, т.е. тук дори работниците могат да избират не само работодателите могат да избират работници. Това, от една страна е добре, от друга страна, както чухме, закрити са някои малки предприятия, които са в други сектори, което означава безработица и наложителна квалификация и преквалификация на хората, които са останали там без работа. Тук имате гръбнак, на който можете да заложите, което е едно от най-големите предприятия в България въобще –„ Арсенал”, а от друга страна, състоянието на предприятието е определящо за целия регион тук.

- На работната среща, организирана от сдружение „Солидарна България”, стана ясно, че и за образованието, и за бизнеса от голямо значение е професионалното обучение. Постави се въпросът за регулация в системата на средното и висшето професионално образование у нас. Това, възможно ли е, според Вас?

- В Казанлък по-скоро е възможно, но в национален мащаб е абсолютно невъзможно. Въпреки че в новия Закон за училищно и предучилищно образование бе дадена возможност на бизнеса да изказва позиции и да се чува неговият глас в едни съвети, които бяха създадени. Лошото е, че бизнесът в национален мащаб не знае от какви кадри има нужда и от какви кадри ще има нужда след 5 години, колкото е нужно да се изгради един специалист. Защото ние от години залагаме на трудова гъвкавост, мобилност, но тази мобилност не дава възможност за изграждане на професионалисти. Един професионалист се изгражда в продължение на години и ние не можем да го „похарчим”. Не можем да го „похарчим”, след като 2 години по-късно предприятието, за което той е готвен, затвори или фалира, или се премести в друга държава. Ето това прави пазара нестабилен. Защото на тази среща представител на работодателска организация, който акцентира върху нуждата да се задържат работниците в страната, след като се квалифицират или след като завършат образованието си. Но, от друга страна, тези завършили току-що специалисти нямат никаква сигурност при какви условия ще работят и какво заплащане ще получават. Да го държим насила при заплащане, което е под достойното заплащане за един работник, не е възможно. Никога няма да ги задържим тези хора в България, ако се опитваме само насила да ги държим. Тук говорим за ситуацията в национален мащаб.

Представителят на „Арсенал” даде един много по-различен, много ценен поглед и опит. А именно, че когато заплатите в определен сектор или в определено предприятие се увеличат достатъчно, то заминалите в чужбина български граждани могат да се завърнат и се завръщат. И това е опитът, който той сподели иразказа за няколко конкретни случаи, в които е видял точно такива примери и се надявам национално предстватилните работодателски организации да го чуят. Защото обясненията, че не всичко зависи от трудовите възнаграждения са, всъщност, опит да се избегне належащото увеличаване на заплатите в България на национално ниво. Докато продължават да се оплакват от ръста на минималната работна заплата и продължават да потискат трудовите възнаграждения, не е вярно, че работниците не изработват това, което вземат – статистическите данни са еднозначни, та, от момента, когато те разберат, че е задължително да се увеличат работните заплати, тогава ще повлияем наистина сериозно и и видимо върху демографската ситуация в България. Имаме този шанс, все още не сме се възползвали от него, за съжаление.

- Като икономически съветник на КТ „Подкрепа” бихте ли споделили докъде стигна кампанията на синдиката, свързана със заплащането на нощния труд. Имаше доста спорове относно неговия размер.

- По отношение на нощния труд КТ „Подкрепа” започна кампания в тази посока от април т.г. Началото беше дадено с една кръгла маса, на която имаше представители на професии, при които се налага да работят много често през нощта като лекари, медицински сестри, полицаи, на Министерството на труда и социалната политика, на Инспекцията по труда, т.е. на всички заинтересовани страни. След тази среща направихме еддна широка кампания, събирахме подписи и през месец септември внесохме в Националния съвет за тристранно сътрудничество официално предложение за увеличение на допълнителното плащане за нощен труд. То не е променяно от 2007 година и е 25 стотинки на час. Нашето предложение беше за 0.5% от минималната работна заплата или около 2.50 на час или приблизително увеличение около 10 пъти. Аргументите, които бяха изтъкнати от работодателските организации, бяха, че не навсякъде е 25 стотинки, има сключени Колективно-трудови договори, в които заплащането понякога е 1 лев, има и 30 стотинки. Само че, все още колективното трудово договаряне не е задължително, задължително е българското законодателство. Затова нашето предложение е свързано с промяна на българското законодателство. Ако чакаме всички сектори да постигнат съгласие в рамките на КТД, то много от българските работници ще чакат да получат и минимална работна заплата. Колкото и на нас ни е изгодно като социални партньори да си придаваме тежест, че ние сме една от страните, от които зависи установяването на минимална работна заплата, добавка за нощен труд, процент прослужено време, то не можем да пренебрегнем факта, че в много от секторите няма колективно-трудово договаряне, в много от секторите ги няма двете страни на социалните портньори, в много от секторите не е позволено да има такова трудово договаряне между двете страни, като при полицаите, държавната администрация и други професии... Имаме работна група, която продължава да преговаря с работодателите и КНСБ. Ние променихме нашето предложение и от 0.5% от минималната работна заплата понастоящем е 0.5% от основната работна заплата. Защо? Защото основният аргумент на работодателите против увеличението на добавката за нощен труд беше, че те са категорично против обвързването на други плащания с размера на минималната работна заплата, защото нейното увеличение ще рефлектира върху поредица други плащания. Ние се съгласихме, приехме техния аргумент, направихме ново предложение, но те отново не са доволни. Те признаха тежките здравословни последици върху организма при работа през нощта, признаха, че от години не е увеличавана тази добавка, признаха, че европейският опит е такъв, че налага и ние да променим начина, по който формираме добавката, така че очакваме съвсем скоро следващия начин, по който ще се опитат да избегнат това увеличение. Но, така или иначе, синдикатът ни няма да се откаже, и ще настоява това да мине през заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

- Доплащането за прослужено време и стаж също беше сред обсъжданите теми между социалните партньори.

- Минималният размер за страната за тази добавка е 0.6%, като в Колективния трудов договор може да се договори по-висок процент или в индивидуалния договор между работника и работодателя. Всъщност работодателите казаха, че ако отворим цялата наредба, в която са описани всички тези допълнителни възнаграждения, първото нещо, което ще поставят на масата, е отмяната на плащането на процент прослужено време. Миналата година КТ „Подкрепа” направи доклад, в който са описани европейските практики не само в тази област. Защото работодателите лъжат, че никъде другаде няма такова доплащане. Такива доплащания има в много държави в Европейския съюз, в САЩ, Канада, в рамките на ООН, в Европейската комисия и Европейския парламент също има такива доплащания, които са резултат от натрупан стаж. Ето това е смисълът на процент прослужено време. Предполага се, че когато си работил по-дълго време на едно място, ти имаш опит и рутина и правиш много по-добре нещата.

- И още една чувствителна тема – дискутира се намаляване срока на платеното майчинство?

- Там са две темите. Едната тема, която работадетелите повдигнаха, беше благодарение на решението на Европейския съд, с което той отговори на една румънска гражданка дали е възможно да не й платят натрупаната отпуска за времето на майчинство, след като то приключи. Европейският съд отговори, че е възможно да не й я платят. Което не означава, че ние сме задължени да отменим натрупването на отпуска. А работодателите манипулираха и в този случай, като се опитатаха да представят решението на Европейския съд като задължително за европейските страни. В случая това решение няма задължителен характер. То казва: „Може и да не се плаща”, което не означава „Забраняваме ви да плащате”. Оттук се подхвана целият дебат за майчинството. Аргумент на някои работодателски организации за неговото намаляван е, че тук майчинството е най-дълго в целия свят. Чудесно, нека и ние да сме на първо място в нещо и класацията да не е негативна. Затова не виждаме никаква причина да променяме нещо, в което сме първи в положителен план. А това, че майките щели да се деквалифицират, депрофесионализират, е абсурдно твърдение. Тези майки, които имат възможност и желание да се върнат на работа, те го правят, но това не са майките, които получават минималното майчинство, не са майките, които не разчитат само на себе си, за да издържат детето си. Ако една майка има възможност да остави детето си и е спокойна да го направи и професията й предлага развитие и по-добро заплащане, разбира се, че ще го направи. Ако обаче няма места в детските ясли, тогава е друго. Нека обаче изборът да е на майките, а не работодалите да се месят в личния живот на хората, докато самите те настояват държавата да не им се бърка в бизнеса.

- При временно свиване обема на работа, при което обаче работодателят иска да съхрани състава си, а не да освобождава хора, има ли задължителен процент от работната заплата, който той трябва да плаща на работещите?

- Има задължителен процент, който трябва да се плаща, и той е 60%, но не по-малко от минималната работна заплата. В интерес на истината, ние като синдикати настояваме този текст да се премахне, защото това позволява много дълго време, дори и да няма никакви затруднения, работодателят да си спестява средства за труд. За съжаление, има недобросъвестни работодатели, които го правят и това не е незаконно.

- И да се върнем отново към кадрите и професионалното образование. В Казанлък фирмите сами решават проблемите си с квалификацията и със създаването на специалисти. Вашите проучвания, които правите в страната, как щесе отразят върху националната политика в образованието?

- Наблюденията ще бъдат описани в доклад, ще видим и как изглежда националната картина през официалните данни към момента. В тази връзка, работодателите затова бяха запитвани доколко са склонни да обявяват свободните си работни места в бюрата по труда. Ако това бъде направено в национален мащаб, ние ще знаем от какви специалисти имат нужда и ще мотивираме безработните да отидат да се регистрират на трудовата борса, защото ще получат достъп до качествени работни места, т.е. те няма да получат пари, но ще получават възможности. Така че, изсветляването ще бъде и от едната, и от другата страна. Ще имаме една много по-коректна национална картина, въз основа на която вече можем да планираме конкретни мерки за калиброване на пазара на труда в цялата страна. За да не се допусне тази грешка, а именно улесняване на вноса на работна ръка от трети държави, което, както се оказа, по никакъв начин не е повлияло на компаниите на територията на Казанлък. И вместо да се следва примерът на казанлъшките предприятия, които връщат българи от чужбина, на национално ниво се случи другото – позволяваме българският работник да търси препитание извън страната и го заменяме с по-евтини работници. Но така продължаваме да позволяваме заплатите в България да се поддържат на по-ниско ниво.


-