Интересен, семпъл и в същото време силно въздействащ начин са избрали група младежи, живеещи на 3 километра от граничната бразда с Гърция, в т.н. квартал „Гарата“ на Свиленграл, за да пазят, възпитават и заявяват българщината.
За своеобразното "ноу- хау" ни съобщи казанлъчката Албева Димитрова, която от няколко седмици изографисва единствения православен храм на името на Свети Иван Рилски в селището. По дърветата на цялото протежение на главната улица, в доскорошното село Капитан Петко, са разлепени на обикновени бели листи, с формат на некролози, ликовете на известни български герои и възрожденци, будители, оставили живота си за българското освобождение и духовно съхраняване.
В стройна редичка,семпло приковани с кабърче или тиксо, стоят достолепно портретите на дякон Левски, на революционера и поет Христо Ботев, на войводите Стефан Караджа, Панайот Хитов, на Георги Бенковски и Тодор Каблешков, на Даме Груев и отец Паисий, на Иван Вазов, Любен Каравелов и дузина други.
На всеки един от тези семпли черно- бели плакати са изписани, освен името на героя и приноса му за българската история и духовност, както и годината му на раждане.
На нито един от плакатите – памет, няма дата на смъртта. Вместо нея е поставен знак за безкрайност, в смисъл на “вечно жив“.
Странното е друго: че нито един от тези плакати не е скъсан или повреден съзнателно, както правят по принцип, сподели за zakazanlak.bg Албена Димитрова. Хората тук приемат това за светиня, вид мемориал и безгласно си го пазят, допълни тя.
Своеобразната улична Алея на героите на България се намира в непосредствена близост до местното училище, чийто патрон е Любен Каравелов. В училището от години обаче „учат само ромски деца“, както вежливо ни осведомява петокласникът Живко, който заради този факт, като всички българчета в квартал „Гарата“ учи в едно от училищата на Свиленград.
Почти без усилие научаваме и авторството на своеобразната Алея на героите на 3 километра от граничната бразда: то се дължи на местна група младежи, за които познаването на корените и историята ни са в основата на всеки един един достоен човешки живот и всяка една силна държава. Същите младежи преди време издигнали и знаме в кафенето до спирката, която посреща гостите на квартала, бише погранично село. Положили знаме и в местния храм, досами купчината мощи на православни светци.
Тук, до браздата хората имат други сетива за корени и усещане за начало и край. Инстинктивно някак усещат, че са края на държавата, нейни пазители и в същото време далеч от грижата и трябва да се пазят сами. А какъв по-сигурен начин да оцеляваш, от паметта и здравите корени, доверява ни местен жител. За който аршинът за патриотизъм е отвъд отделните празници .
Патриотизъм, който не се мери със силата на крясъка „ Да живее България!“, а с жилавостта и безалтернативността, на онова, което носим в сърцата си и е причина да са здрави и живи корените ни, казва още мъжът, който чака с нас отвъд браздата, на опашката със „задържани“ ТИР-ове.
Cihamf преди 2 години
Cihamf преди 2 години