От 1 януари 2024 година офисът на „Арсенал” в Индия се ръководи от Томас Джордж, след като неговият първи и дългогодишен ръководител бригадир Равиндер Мета взе решение да приключи с активната си професионална дейност. Той предаде щафетата на своя по-млад колега, когото през годините на съвместната им работа е обучавал и на когото е предавал опита и знанията си, за да се получи най-добрата приемственост.
Томас Джордж е израснал в Делхи, столицата на Индия. За себе си казва, че е късметлия относно две неща – завършил е икономика и след академичното обучение е намерил професионална реализация в реалния живот. „И до ден днешен продължавам да се уча от хората с опит в бизнеса”, признава Томас, който успешно съчетава енергията на младостта и стремежа да надгражда в своето развитие, черпейки от знанията и мъдростта на хората, с които го е срещнала съдбата.
- Г-н Джордж, Вие поехте офиса в Индия от бригадир Равиндер Мета, за когото казвате, че е изключителен професионалист, човек с ерудиция и авторитет. Всъщност, за Вас предизвикателство ли е тази позиция, която наследявате от него?
- Нека започна с това, че има много да живея и да работя, докато стигна нивото на бригадир Мета, аз още се уча. Мисля, че едно от най-важните неща, на които бригадир Мета ни научи, е как да мислим. Той, един вид, ни даде формулата как правилно да мислим и как да решим даден проблем. И тази формула ние можем да полваме в много различни ситуации. Правили сме това и този подход работи перфектно. Когато си до бригадир Мета, ние, неговите по-млади колеги, се чувстваме малко притеснено, защото неговият авторитет и неговата репутация са респектиращи. Но винаги сме усещали неговата подкрепа. Разбира се, много важна е подкрепата и на хората от „Арсенал”. Те ми помогнаха да се придвижа на по-горно ниво в професионалното си развитие. Всеки ден научавам нещо ново. Вече не си цапам ръцете с оръжейна смазка, както преди, но това си остава едно от любимите ми неща. Когато ходя на т.нар. приемки и отсядаме в различни малки хотели, целите ни дрехи са в машинно масло. Дори веднъж получихме бележка от хотела, че не могат да ни изперат дрехите, пропити с масло, защото са прекалено замърсени. Аз приех това не като обида, а като удовлетворение, че сме си свършили работата.
Настоящият ръководител на офиса на "Арсенал" в Индия Томас Джордж, вляво, с бригадир Равиндер Мета
- Преди да започнете работа за „Арсенал”, какво знаехте за компанията?
- Не знаех много за „Арсенал” допреди 2010-2011 година. Когато започнах да работя за „Арсенал”, аз бях на 24 години, твърде млад. Може да се каже, че започнах съзнателния си живот с „Арсенал” и това би трябвало да отговори на всички въпроси. В началото правех обикновени неща, но съм участвал във всички проекти от 2016-2017 година, срещал съм се с всички екипи, които бяха изпращани в Индия от България. Първата среща с технически лица от фирмата беше с екип от Завод 1. Работил съм с технически лица на всички нива. Занимавал съм се предимно с дейности за установяване и улесняване на разговорите предвид бъдещите изпитания.
Официално от 8 години съм на работа в офиса на дружеството в Индия, но се познавам с Петьо Асенов няколко години по-рано. На практика, с „Арсенал” съм свързан от 2012 година. Офисът в Индия е с екип от петима души. Намира се в центъра на Делхи, в много престижен квартал и в представителна сграда. Местоположението на офиса напълно отговаря на нивото и авторитета, които има фирма от ранга на „Арсенал”. Поемайки представителството на дружеството – първото, създадено извън границите на България, зная, че поемам голяма отговорност. Уверен съм, че следващите няколко години ще бъдат много интересни, има голям потенциал в този бизнес.
- А какво знаехте за България?
- Това, което знаех за България, бе, че дипломатическите отношения между вашата страна и Индия са установени доста отдавна, още през 1954 г. По-скоро знаех за взаимоотношенията между двете страни в сферата на културата и духовното развитие по времето на Тодор Живков и на неговата дъщеря Людмила Живкова. Това беше от училище, чел съм, че тя е изиграла голяма роля за установяване на дружески отношения между двете страни в областта на културата. Първо са били двустранните връзки на ниво култура и духовност, преди установяването на бизнес отношенията.
Ние, в Индия, знаем също, че повечето българи са гледали филма „Слонът, моят приятел” и популярния актьор Радж Капур. Прави ми впечатление, че хората тук са гледали индийски филми и познават индийски актьори и назад във времето. Също така, доста думи са едни и същи и в Индия, и в България - например барут, чинар... Има много сходни неща между нас, дори по-лютивата храна, която приготвяме в Индия, прилича на храната, която доста хора готвят тук.
- В България обичаме да казваме: Нова година – нов късмет. В случая, нашата поговорка важи и за Вас, макар че този късмет е по-скоро заслужено признание за Вашата работа и още по-голяма отговорност. Как се чувствате вече като ръководител на офиса в Делхи?
- Искам да подчертая, че „Арсенал” е марка, която се е доказала и името говори достатъчно за качеството и нивото на произвежданата от фирмата продукция. Не е необходимо ние да правим реклама на образа на „Арсенал”, защото аз виждам отношението и уважението, когато се говори за него. Това прави нашата задача по-лесна – нашата работа е да поддържаме връзката между „Арсенал” и клиентите. Веднъж установена тази връзка и, когато има спойка, която работи безпроблемно, ние ставаме екип. Много бързо се сработваме и всичко върви както трябва. Това важи особено в трудни моменти или по време на изпитания, защото, ако нямаш вяра в човека до себе си, нещата стават трудно или няма как да се получат.
Ще ви дам един пример за значението на спойката между екипите. Според преброяването от 2001 година, в Индия има 1635 рационализирани майчини езика, 234 идентифицируеми майчини езика и 22 основни езика. Например, хората от Делхи, които говорят хинди, не могат да се разберат с хората от щата Тамил Наду, които говорят тамил, и по време на бизнес среща говорят помежду си на английски, за да се разберат. В същото време, в един от проектите, който се реализира за по-дълъг период от време, в даден момент техническият екип от „Арсенал” и техническите лица от Индия нямаха нужда от преводач на английски. Те така се сработиха, че всеки си говореше на неговия език и се разбираха чудесно. Бяха си направили система с ключови думи на български и на хинди с номера, която работеше перфектно.
В делови разговор - от ляво надясно: Томас Джордж, бригадир Мета, Пейо Сизов
- Г-н Джордж, след толкова контакти с българи, как чувствате нашата страна?
- Посещавал съм България близо 10 пъти. Харесвам природата, харесвам кухнята, особено шопска салата, луканка, скара. Разбира се, най-важното нещо на страната са хората, а те са чудесни.
Със съдействието на Пейо Сизов и Донка Пеева
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!