В дните от 1 до 8 декември Сдружение „Жените на Казанлък” провежда Седмица против насилието над жени, а от 25 ноември върви 16-дневна кампания на сдружението против домашното насилие и агресията, проявена към жени и деца. Това е поводът да разговаряме със Стела Кехайова, председател на Сдржение „Жените на Казанлък”:

- Г-жо Кехайова,от 1 декември Сдружение „Жените на Казанлък“ започва Седмица на отворените врати в подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие. Кое провокира Вас и Вашите съмишленици, поставяйки началото на Сдружението през 2018 година, да повдигнете завесата на проблема, при това доста преди той да се дискутира толкова активно на национално ниво, и въпреки трудностите, да не се отказвате да работите?
- Седмицата на отворените врати, която стартира на 1 декември и ще продължи до 8-и /през работните дни/ е под надслов „Информиран избор и доверие“ и е част от информационната 16-дневна кампания на сдружението против насилието над жени.
Много често пострадалите жени се страхуват да подадат сигнал срещу насилника от една страна, от друга страна - поради наложените икономически ограничения на насилника към пострадалата. Ето защо ние предоставяме възможност за подкрепа на пострадалите жени. Екипът на сдружение „Жените на Казанлък“ неведнъж сме заявявали готовност да сме до жените, те да знаят, че има изход от ситуация на насилие. Споделянето и признаването на насилието е първата стъпка към изхода, колкото и трудно да изглежда.
Домашното насилие е сред най-недокладваните престъпления в света. Финансовата или семейната зависимост, временното прекратяване на насилието и самообвинението намаляват вероятността от споделянето му .Като прибавим и страха от това да не се разчуе сред приятели, колеги, познати, ситуацията понякога изглежда още по-ненадежна. Да не забравяме, че живеем в малък град, където нагласите сред обществото са по-скоро, че насилието е личен или семеен проблем, който трябва да бъде решаван в семейството. За съжаление, насилието е проблем на обществото, който често бива забравян или „не е времето сега“.
Вярно е че повдигнахме завесата на проблема с домашното насилие преди да се дискусира активно на национално ниво, именно тук, в Казанлък, във време на липса на достатъчна осведоменост и информираност, във време на стереотипи и предразсъдъци, във време на недостатъчна заинтересованост на държавата по превенция и защита от домашно насилие, във време, когато пострадалите жени трябваше да се справят сами с проблема, или просто да продължават да живеят с него.
През 2021 г.в Младежкия дом, със съдействието на Община Казанлък и лично на кмета Галина Стоянова, открихме Център за превенция на насилието, подкрепа, съдействие и обучение. В Казанлък вече се заговори за жените, за техните права, за възможността от помощ и подкрепа на нуждаещите се. За това, че всяка жена има нужда от своята спасителна мечта и свободата да каже „Не на насилието“.

- На какъв вид подкрепа могат да разчитат жени, които са жертва на тормоз и насилие, най-често извършвани от близки хора?
- В Центъра за превенция на насилието се предлагат безплатни специализирани програми: психо-социално консултиране; правни консултации и представителство и процесуално представяне в съда; правни консултации по социално-икономически права; съдействие за намиране на работа; семейно консултиране; обучения.
И не на последно място, понякога жените имат нужда от една протегната ръка, от някой, който да ги изслуша, без да ги упреква, да ги разбере и те да знаят, че сме до тях. Повярвайте, това осигурява огромно облекчение.

- Как се случват нещата в един град, където хората обикновено се познават, а пострадалите жени предпочитат за запазят мълчание.
- Трудно. Но не е невъзможно. Промяната на нагласите изисква време – не 2, 5 или повече години. В общество, в което е залегнала стереотипната представа, че задълженията на жената се свеждат да отглежда децата, да се грижи за домакинството и да слуша съпруга или партньора си, да си мълчи и да „си знае мястото“, което й е отредено, според мъжа и семейството, много трудно и бавно могат да се случат промени. Много жени освен страх, че са дръзнали да потърсят правата си, изпитват и срам да не се разчуе сред колегите им, сред семейни приятели. Те предпочитат да търпят обиди, посегателства, на които често стават свидетели и децата само и само да не бъдат упреквани и съдени от познати и приятели. Често жените, особено в малките населени места, дори не осъзнават, че върху тях е упражнявано домашно насилие. Някои от тях не разпознават психологическото, икономическото, сексуално насилие като част от домашното насилие. Не е необходимо да имаш белези от наранявания, за да осъзнаеш, че си жертва на домашно насилие.
Нагласата в голяма част от обществото е, че темите за правата на жените са “табу“ и че не е на дневен ред решаването на подобни проблеми. Държавната защита на правата на жените е недостатъчна. Законът за защита от домашно насилие, както и Националните програми за превенция на насилието, Националният план за действия и насърчаване на равнопоставеността на половете не само, че не се познават, но и не се прилагат адекватно.
Затова един от нашите приоритети е да постигнем социална промяна – разпознаваемост на домашното насилие и обществена нетърпимост към проявлението му. И не само – стремим се да създадем социална среда, заявяване на лична и гражданска позиция, в защита правата на жените.
„Жените на Казанлък“ вярваме, че това ще се случи. Вярваме, че нашият глас ще бъде чут, защото това е гласът на жените.

- Не само жени, но и деца стават обект на насилие – имате ли такива сигнали и с какво Сдружението може да помогне в такива ситуации?
- За съжаление, децата също стават жертва не само насилие в училище, на улицата, но и в семейството. Често родителите пренебрегват присъствието на децата в случаите на домашно насилие, както и това, че върху тях също може да има физическо или психологическо насилие. Родителите не си дават сметка, че не е достатъчно на детето да се осигурени всички материални нужди, то има нужда да е сигурно и тогава расте щастливо и успешно. Когато неговият свят е сигурното място.
Имали сме случаи на предоставяне на психологическа помощ на майки и техните деца, станали жертва на домашно насилие, както и на предприемане правни действия по граждански дела за родителски права.
Неслучайно провеждаме и кампании в училищата, свързани с агресията и насилието, с домашното насилие. В тези информационни кампании се включва и нашият партньор Общинска библиотека „Искра“. Впрочем, когато говорим за промяна на нагласите, трябва да започнем от семейството, от училището. Искаме да ангажираме всички заинтересовани страни в процеса на тяхното приложение – община, полиция, съд, прокуратура, училища.
От 2024 г. стартираме кампания за отговорното родителство и работа с млади семейства.

- В своята работа досега успяхте ли да установите някаква закономерност – защо хората посягат на свои близки, какво провокира тази агресия?
- По-скоро обществото ни е болно. Като започнем от законодателството – Законът за защита от домашно насилие, например, с изменения от декември 2019 г. едва през август тази година има изменения и допълнения, които влизат в сила от 2024 г. И това се случи след протестите по случая с Дебора от Ст. Загора. Законът за равнопоставеността на жените и мъжете е от април 2016 г. Да не говорим, че има не един или два случаи, когато насилникът е обществена личност /говоря за случая със съпругата на пернишкия прокурор/ и често жената отрича да е станала жертва на домашно насилие и най-обикновен битов скандал. Има немалко случаи, когато насилникът се ползва с авторитет сред обществото, разполага с достатъчно средства, всички го познават като добър съпруг, в същото време парадира с връзки в различни институции. Всъщност, много от случаите на домашно насилие остават скрити за обществото. Благодарение на медиите научаваме за тях, както и за последвалите невинаги адекватни съдебни решения. Като прибавим недоверието към институциите, стереотипите и нагласите, недостатъчната осведоменост на обществото проблемът става наистина страшен, застрашителен и опасен.
Има и други ситуации, които предразполагат към проявяване на домашно насилие – алкохолна и наркотична зависимост на насилника. Това са проблеми, за които дори няма точна статистика. Няма достатъчно лечебни заведения, където могат да се лекуват лица със зависимости. Всички знаят или виждат в близост до училища, в заведения, където се предлагат уж безобидни наркотични вещества. И всички си затварят очите.
Затова борбата срещу насилието трябва да започне от най-ранна детска възраст. Да започне от семейството, от училището, от деца с различен социален статус, с различна етническа принадлежност, от родители и учители, от професионалисти от системата за закрила на децата – социални работници, психолози, лекари, педагози и като цяло здравната, образователна и правна институции.

- Създадохте Център за превенция на насилието, имате желание да се открие и Кризисен център – това е сериозна подкрепа за пострадалите, но проблемът остава в обществото. Хубавото в случая е, че вече се говори за него, вместо да се покрива с мълчание. Според Вас, какво трябва да се промени в законодателството или в оперативната работа, така че да се постигне намаляване на случаите на насилие?
- По отношение на Кризисния център продължаваме с подготовката, още от началото на 2024 г. започваме разговори с Община Казанлък и други институции за предоставяне на социална услуга „Кризисен център на територията на Община Казанлък”.
Много неща трябва да се променят, част от които вече засегнах. Държавната политика за защита от домашно насилие трябва да е адекватна, да се отстранят слабости и пропуски в действащата нормативна база и в съответствие с препоръките на Европейската комисия, по конвенции на ООН в областта на правата на жените. Промените в законите не следва да се приемат в края на работния ден на НС, без необходимото задълбочено обсъждане, които впоследствие могат да се окажат недостатъчно ефективни и незаконосъобразни.
Разбира се, с последните промени в ЗЗДН се направиха редица стъпки към по-пълноценна защита, но има и пропуски, което създава пречки за навременна защита.
Превенцията на насилието над жени и деца със сигурност е най-важният елемент в борбата срещу насилието и неприримост към него. Според мен, много е важно да се започне с обучение на представителите на всички заинтересовани институции за разпознаване формите на домашно насилие, за мерките, които могат да се предприемат. Задължително е да се работи и с насилниците, със семействата, с училищата с включване и на индивидуална и групова работа по темата, със споделяне на добри практики. За всичко това са необходими средства и не просто средства, които да се усвоят, а да има устойчив резултат от постигнатото.
Не на последно място, в нашата работа, ние, неправителственият сектор, сме като невидимата първа линия в борбата с насилието.