47-ият носител на наградата „Чудомир” за хумористичен разказ е Деян Енев.Разказът, който печели престижната почти половинвековна награда, е със заглавие "Кметски избори” и е публикуван във в. „Стършел” непосредствено след изборите за местна власт в България през 2015 г.
Конкурсът за къс хумористичен разказ “Чудомир” е учреден през 1969 г. и е един от най-дългогодишните литературни конкурси в страната.
Носители на наградата са винаги известни български писатели или млади дарования в областта на сатирата и хумора.
Разказите се печатат във в. “Стършел” през цялата календарна година, а на следващата наградата „Чудомир“ се присъжда на призьора. Конкурсът има определена заслуга за развитието на съвременния хумористичен разказ у нас.
Носителят на наградата “Чудомир” се определя от жури, а предварителното номиниране се прави от редколегията на в. “Стършел”.
Пръв носител на наградата „Чудомир” е Петър Незнакомов. Сред 47-та лауреати има само една жена, Здравка Ефтимова. През 1982 година тя печели авторитетното признание. Десет години по-рано „Чудомир” се присъжда посмъртно на Димитър Чавдаров-Челкаш. Кръстьо Кръстев от екипа на в. „Стършел” е два пъти носител – през 1989 и 2005 г.
Новият носител на наградата „Чудомир” Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Зад гърба си има над 3000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е шестнайсет книги с разкази, есета, очерци, поезия. Носител е на престижни национални литературни награди.
През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело” публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България”. Две поредни години изданието влиза в листата на най-престижния в света конкурс за сборник с разкази на английски език „Франк О’ Конър”.
Ето и разказът, донесъл наградата на Деян Енев:
КМЕТСКИ ИЗБОРИ
При пенсионираните учители Будинови дойде млада луксозна представителка на един от кметските номинанти. Седна в опърпаната им кухничка, пипна с пръст карираната мушама на масата, издута от натрупаните отдолу сметки за вода и ток.
- Така и така – каза тя, – вие сте били учители на нашия кандидат. Специално ви издирихме. С оглед на нашата кампания решихме, че ще е удачно да направите изявление, в смисъл колко нашият кандидат е бил възприемчив и ученолюбив, е, как да кажем, и палав, без това не може, но колко будно дете е бил, с една дума, в смисъл, че още тогава е показал лидерски качества и наклонности.
Старият Будинов не дочуваше и тревожно следеше лицето на жена си, която по навик мълвеше едно към едно думите на гостенката. Така и той разбираше за какво се говори.
Госпожа Будинова още пазеше достолепието си на базова учителка първи клас. Едрото й като на лъв лице застина в почуда и съвсем заприлича на лицето на паметника пред огъня на незнайния воин.
- Това е много хубаво. Но, съгласете се, през ръцете ни са минали хиляди деца. Вероятно този човек е учил при нас, щом казвате, но как да си го спомним? Ще трябва да говорим общи приказки. С една дума, да излъжем.
- Нищо подобно – каза емисарката, на която почна да й писва от неповратливите старчески мозъци на хората пред нея, защото след малко имаше час при маникюристката. – Нищо подобно. Вие си го спомняте. Вие го виждате. На третия чин до прозореца. Момчето с жадния за знания поглед. Рецитаторът. И така нататък. И така нататък. Аз съм приготвила тука изявлението ви. Всичко е готово и написано. Само трябва да го прочетете и аз да го запиша на касетофона. Нищо повече.
- Ами минете пак във вторник – каза госпожа Будинова. – С Любчо ще се помъчим да си припомним.
- Абсурд! Изключено! До вторник вашите думи трябва да бъдат миксирани в предизборния му клип, който трябва да се завърти по телевизиите. Ау-у-у, каква съм куха лейка! Ами аз забравих най-важното. Нашият кандидат ви изпраща един малък подарък.
Тя започна да бърка в чантата си от змийска кожа и извади един незапечатан плик. Разтвори го да се види съдържанието му и го плъзна на масата върху карираната мушама. От плика надничаха двайсет лева и снимка на кандидата. Погледът на кандидата преливаше от любов към хората. Беше толкова кахърно-мъдър и жертвоготовен, че човек неволно започваше да преглъща от появилата се в гърлото му вследствие на височайшето съпричастие буца.
Господин Будинов гледаше ту плика, ту лицето на жена си. Той схвана, че тези пари могат да станат техни. А с двайсет лева би могло да се купи още един блистер от лекарството на Бети, което беше свършило. И така да изкарат до пенсиите. Това успя да разбере той.
Госпожа Будинова на свой ред се опитваше да извърне очите си от плика, но погледът й се връщаше към оплезилата се двайсетолевка, сякаш беше вързан за нея с ластик. За двайсет лева тя би могла да купи няколко разфасовки пилешки фенери, с които да готви пилешка чорбица на Любчо, който страдаше от стомах и лекарите му бяха забранили да яде друго. Искаше да е горда и да пази учителското си достойнство, както тя го виждаше и разбираше, но милият Любчо така тресеше от паркинсона главата си, че думата гордост сега й се струваше най-глупавата дума.
- Ами, добре, дайте да прочета написаното – каза госпожа Будинова и по стар учителски навик се изкашля, за да укрепи гласа си.
Младата емисарка бързо й пъхна в ръцете лист хартия и погледна часовника си. Все още можеше да свари за часа при маникюристката. Това беше най-добрата маникюристка. Беше вградила в ноктите й камъчета, на които нейният Коко, шофьор и бодигард на председателя на общинския съвет, много се кефеше. Коко целият настръхваше, когато тя бавно и томително прокараше маникюра си по врата му. И сетне веднага я награбваше. Направо я правеше на ваденка. В интерес на истината, Коко беше малко прост за нея, но сега-засега горещият му дъх на силен кон й доставяше неизразима наслада.
За пет минути госпожа Будинова прочете текста и емисарката го записа на малкото като запалка касетофонче, на което в изблик на палавост обичаше да записва и любовното хриптене на Коко. Сетне тя се разбърза. Взе плика, делово измъкна от него двайсетолевката и пак остави плика със снимката на масата.
- Прощавайте, сигурно съм ви обидила – рече тя, докато се изправяше. – Тези пари кой знае как са се пъхнали тук. Ама нали знаете какво е в една женска чанта. Вили и могили. Дано да не съм ви обидила.
И припряно излезе от жилището.
Пенсионираните учители Будинови се спогледаха, а после едновременно втренчиха поглед в лицето на кандидата, който продължаваше да ги гледа жалостиво от мушамата на масата, с преливащ от разбиране поглед.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!