Българските четвъртокласници, тази година отбелязват значителен спад в успеха си по математика, Ако през 2021-а по този предмет те имаха средно 63 т. от общо 100 точки, тази година са получили средно 57.3 т., с 6 точки по-малко. Изненадващо, но по-слаби са и резултатите по български език, по който децата традиционно се справят по-добре. Речникът им обеднява, проблем остава и правописът на степенувани прилагателни имена. Това показват резултатите от тазгодишното национално външно оценяване (НВО) по двата предмета, които Министерството на образованието и науката (МОН) обяви. Експерти обясняват спада в оценките с повечето задачи за мислене, но главно и с по-дългото онлайн обучение вследствие на ковид пандемията.
Изпитите се проведоха на 26 и 27 май, като на тях се явиха над 53 000 ученици от четвърти клас.
По български език учениците са постигнали средно 70.46 точки от 100 при 74.5 за м.г., което означава „много добър 5“. По математика обаче средният резултат е доста по-скромен - 57.33 точки от 100 (при 63.1 т. за м.г.), или „Добър 4“. (до 29 т. е слаб, от 30 до 40.5 - среден, от 41 до 62 - добър, от 62.5 до 83.5 - много добър и от 84 до 100 - отличен).
„Общият резултат е сравнително висок. Той потвърждава наблюденията от международните изследвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се справят над средното равнище в сравнение със своите връстници в други страни“, коментират от просветното министерство.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите тестове за националното външно оценяване - с всяка следваща година те изискват все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст. Това предполага повече усилия и постоянство при усвояването на материала – показва анализът.
С максимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5.50) и по двата предмета. Трима ученици са с максимален брой точки - 100, едновременно и на двата изпита.
Всеки втори четвъртокласник има отлична оценка поне по единия предмет. 34% са шестиците по български, 25% - по математика. Двойките на първия изпит са 8 на сто, а на втория - цели 17%. По математика учениците със средни и добри оценки са по 25 на сто, а тези с петици - 12%.
Предстоят анализи на регионално и на училищно равнище, както и набелязване на конкретни стъпки за преодоляване на пропуските, установени на изпитите след 4 клас, казват от министерството. Това с особена сила се отнася за училищата, в които има ученици с 0 точки и на двата изпита (24 деца общо за страната), както и ученици с 0 точки на един от двата изпита - общо 213 деца. Тревожно е също, че 3477 (около 6% от всички) четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за „среден (3)“ и на двата изпита. Най-високи резултати са показали учениците от София-град и Смолян, в Старозагорска област са в „златната среда“ – по български средния резултат е 67,82 т., а по математика – 55,77 точки.
Резултатите от изпитите доказват за пореден път, че по математика учениците се справят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическо прилагане на наученото в реални ситуации.
По български език се забелязва обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата "пожарникар", немалко ученици не разпознават значението на думи като "високомерен", "надменен", "стеснителен", "срамежлив", "горделив". В езиково отношение най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани прилагателни имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата.
От тази година министерството на образованието и науката въвежда единна скала за превръщане на броя точки в оценки по шестобалната система. Тя ще важи както за националното външно оценяване в 4 клас, така и за държавните зрелостни изпити. "Среден (3)" се получава при постигнати 30% от максималния брой точки. Съпоставимостта на резултатите между отделните випуски се прави по броя на точките.