През тази година се навършват 90 години от създаването на Съюза на православните братства в България. Учредители са 63 братства от цялата страна, а решението е взето на събор, който се се открива на 5 септември в Казанлък. Това е добър повод, за да припомним историята им, която не присъства в учебниците и е непозната за мнозина.
Православните свещеници, живата връзка на Българската екзархия и народа, са инициаторите са създаването на православни братства по българските земи, още преди Освобождението. Исторически първите братства съвпадат с годините на основaването на Българската екзархия.
Първото свещеническо братство е създадено в София през 1868 г., следват в Нова Загора /1870/, Чирпан /1871/. Основната им задача като Христови работници е да покажат милосърдие и състрадание, помощ и подкрепа към миряните, дела, известни още в първите християнски общини. Така дейността „В името на Иисус” става видима в някой по живи енории в поробените вече пет века български земи.
В началото на XX век ентусиазмът за създаване на нови братства между свещенослужителите и тяхното обединение е обхванал цялата територия на Княжество България. „Израз на тази идея ставаха по- будни свещеници из епархиите. А в печата тая мисъл се поддържаше от йеродякон Игнатий Рилски, който след като спряло списанието „Християнско братско слово”, започнал да издава свой вестник „Селянин”, отпосле преименуван „Съветник”.Появяват се коментари по темата и във вестник „Пастирски глас”. Известен става страхът на някои синодални старци от това обединение, но първи зад свещениците застава Негово Блаженство екзарх Йосиф,който изпраща писмо от Цариград за подкрепата си до софийското братство.
„Съюзът на православното българско духовенство” става факт през 1903 г. На Петровден, 29 юни, същата година, Светият синод утвърждава устава на организацията. В член 2 от Устава е посочено, че „целта е да се сплотят и обединят духовниците в една здрава организация, мощната и морална сила на която да бъде фактор във всички области на съвременния живот”.
Без съмнение трябва да отбележим, че връщането на духовенството в лоното на истинското Христово учение, а след това и на миряните, не може да се осъществи само с изнасяне на проповеди или ентузиазмът на свещениците в отделни енории. По това време страниците на „Църковен вестник” изглеждат твърде печални с поредиците от информации за зверства, избити българи, унищожени енории в Одринско и Тракия
Примерът на православните духовници е последван и от миряните, които поставят началото на учредяването на енорийски православни братства- „прицърковни организации за просвета и добротворство, които имат задача да съдействат на Църквата в делото на религиозно-църковно просвещение.
Според известния църковен историк проф. Стефан Цанков, идеята се заражда още през 1900 г. Презвитери, деца на свещеници, ревностни християни подкрепят инициативата, която намира последователи в цялата страна.
„Братствата са първото масово движение сред православния християнски свят в България в новото време. Основните им цели са: благотворителна дейност, религиозно образование, християнско възпитание и борба с настъпващия атеизъм.
През 1902 г. в София свещениците К. Грозданов и Апостол Георгиев и мирянинът Иван Чобанов основават в София първото братство, което наричат „Свето Преображенение”. /. Следват „Свети Дух” в Чирпан /1905/, създадено по инициатива на свещеник Георги Стайков. През същата година са основани братства в Бургас, Карнобат, Айтос, Пазарджик, Нова Загора. Нови братства са учредени в Свищов/1907/, Русе /1908/, Варна/1909/, Стара Загора/ 1910/. Налага се традицията всяко братство да носи името на храма, към който принадлежи.
Началото се поставя от учредително събрание, Избират се настоятелство, „проверителен съвет”, приема се устав и се определя размера на членския внос. Веднъж годишно се свиква общо събрание. Членовете на братството получават членска карта. Финансирането на дейността им става чрез членски внос, дарения, акции,концерти, томбола. Ревностни енориаши завещават имущество или пари на братствата.
Първите братства се ангажират с индивидуална помощ и подкрепа за миряните от енорията. Но някои от тях бързо разширяват дейността си. Например в Чирпан на втората година от създаването си- 1906 г. -1907 г. братството започва издаването на „Православно- християнски книжки”, а на петата година - открива сиропиталище.
Ентусиазмът на свещеническия съюз и православните братства е изключителен. Те бързо се превръщат в мощен фактор, който ще реализира социалната и просветната дейност на БПЦ. Предстоящите исторически събития ще бъдат първите изпитания, пред които ще бъдат изправени. Балканските войни и Първата световна война стават причина част от братствата да преустановят или намалят до минимум дейността си.
Мирните споразумения след края на Първата световна война не дават решение на националните кризи в Източна Европа. Към недоволството от тях се присъединяват нарастваща бедност и социални проблеми в следвоенните години. Царство България е едно от местата, където те стават още по-тежки и непреодолими, а в решенията им вземат активно участие както представители на държавата, така и на християнските църкви.
След подписването на Ньойския мирен договор Царство България е сред победените страни и на прага на голяма хуманитарна криза. Хиляди бежанци от Тракия, Македония и Добруджа търсят подслон и помощ в родината си.
„Въпреки неуреденото положение - схизмата, липсата на екзарх, БПЦ е една от най-влиятелните и най-уважаваните институции в страната, с огромен авторитет сред населението и многобройни културно-просветни, професионални и религиозни организации.”, изтъква известният богослов проф. Стефан Цанков. ‘‘Църковен вестник” става място за разгорещена дискусия за бъдещето на социалната мисия на Църквата, в която участват свещеници от цялата страна.
На 25 април 1920 г. се открива V свещенически събор в София. В словото си ректорът на семинарията, архимандрит Павел, бъдещ Старозагорски митрополит, подчертава, че БПЦ трябва да се обнови. Той посочва: „От нас, свещениците, се иска работа в това направление за духовно събуждане и обединяването на българското племе. Година преди това е основан общоцърковен фонд за благотворителни и социални цели и е поставено началото на „Отдел за църковно-народна благотворителност” в Светия синод, идея лансирана 10 години по-рано от Видинския митрополит Неофит.
Да се разшири и засили „бюджетът за бедните”, разпорежда в нова наредба за благотворителността Светият синод през 1920 г.
Братствата започват да подпомагат бедни ученици и студенти, поддържат приюти за деца и старци, организират медицински орегледи и здравни беседи. Към храмовете отварят врати салони, читалища, библиотеки. Съвместно с енорийските свещеници братствата организират поклоннически пътувания до манастирите в страната.
Първият национален събор на енорийските братства събира от 16 до 19 юли през 1922 г. в Рилския манастир близо 3000 християни от 22 братства от цялата страна. Инициативата е софийското братство „Света Неделя”. По време на срещата се разискват както работата и проблемите на братствата, така и необходимостта им от обединяването в съюз.
Общ съюз на православните християнските братства в България се учредява през 1926 г. в Казанлък, Старозагорска епархия. От 9 до 16 септември се провежда събор на братствата. За председател е избран Старозагорският митрополит Павел /Цанков С. цит. съч с 273/. Уставът на новоуредения съюз е одобрен от Светия синод на 26 ноември 1926 г. Печатен орган е списанието „Християнка”, което излиза всеки месец. Ентусиазмът на православните братства в началото на 30-те години е впечатляващ. През 1932 г. в Старозагорската митрополия се провежда курс за ръководители на братствата. Старозагорският митрополит Павел инициира обучение за презвитерите в курорта Минерални бани - Ягода.
Братствата започват да издирват бедни, болни, инвалиди, сираци, вдовици,безработни. За първи път се възлага възпитанието на децата на работничките- майки във възпиталища. Трапезариите за бедни трябва да бъдат отделни – да деца и за възрастни. Програмата предвижда ангажирането на лектори за сказки, организирането на излети до манастири и природни забележителности и концерти по повод християнски празници- Коледа и Великден.
Броят на братствата бързо расте. За десет години от 63 през 1926 г. те стават 755 през 1937 г.
Детски приюти отварят врати във Варна и Русе. Старчески приюти се откриват в Асеновград, Пазарджик, Габрово, Търговище. В Чирпан, Казанлък, Хасково са създадени сиропиталища, които се издържат основно от братствата. В града на Яворов в сиропиталището вече са настанени 145 деца без родители от региона. Друга инициатива е откриването на районни братствени аптечки.
Братствата започват да издават вестници и списания, които бързо стават популярни в тогавашното българско общество. Сред тях са списание „Бдински вести”, Видин, което се появява през 1915 г., Народен страж, София от 1918 г., Търновски епархийски вести от 1927, „Зов”, София. 1929, „Братско слово”, Пловдив,1930 г., „Вяра и живот”, Русе, 1933 г.
Митрополиите създават свои книгоиздателства. Редактори стават изтъкнати духовници и писатели-архимандрит Климент, йеромонах Николай, Христо Борина, акад. протойерей Иван Гошев, проф. архимандрит Ефтимий Сапунджиев и др. Тиражите на някой издания бързо достигат до 5000.
По официална статистика в навечерието на 9 септември Българската православна църква е най-големият институт в страната, занимаващ се с благотворителна и социална дейност. В епархиите функционират 1000 православни християнски братства с над 50 000 редовни членове.
С приемането на Закона за вероизповеданията тази благородна инициатива на БПЦ е прекратена.
Автор: Румяна Лечева, кореспондент на БТА
Npxgxp преди 1 година
Npxgxp преди 1 година