Празнуваме Виното и Любовта!

Нашата максима е, че няма Любов без Вино, както няма и Вино без Любов. Също така вярваме, че те нямат нужда от специален ден, за да бъдат празнувани и всеки ден е специален, след като имаш до теб любим човек, с когото да споделиш бутилка хубаво вино. И все пак традициите са си традиции…

Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар празнуването му се измества на 1 февруари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
Според етнографи, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“.

Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“, след което мъжете, че и жените, се събирали и следвало шумно и весело угощение.

Свети Валентин пък се превръща в покровител на влюбените или "светец на любовта", защото благославя брака между римския легионер Савиний и младата християнка Серапия. Тогава има забрана от страна на император Клавдий II младите войници да се женят, защото се счита, че нежененият мъж е по-добър войник. Според легендата свети Валентин е правел тайни сватби между влюбени, чиито родители не са били съгласни с любовта им.
В англосаксонските страни се разказва легендата, че Валентин бил хвърлен в затвора и осъден на смърт заради християнската си вяра. Там той се влюбва в дъщерята на затворническия надзирател и изпраща любовно писмо в деня на своята смърт, подписано - "твой Валентин". Оттам идват картичките за Свети Валентин.
Друга легенда разказва, че Валентин винаги подарявал на младежите, които го посещавали, цвете от своята градина. Между двама от тези младежи се ражда толкова голяма любов, че следвайки техния пример, стотици двойки, идвали от близо и далеч, за да получат благословията на светеца.

Единствената църква в света, посветена на Свети Валентин, е построена в италианския град Терни. И днес, хората се стичат в родното място на светеца с молба да ощастливи тяхната любов, да имат благоденствие в семейството и вярност в любовта.

На 14 февруари нека всеки избере своя празник и да го отпразнува така, както му позволяват условията, възможностите и желанието. Какъвто ще да е – ПРАЗНИК да е!