141 години от Освобождението на Казанлък от турско робство ще се честват на 8 януари 2019 година в Девически манастир "Въведение Богородично". Поклонението и поднасянето на цветя и венци ще бъде пред паметника в двора на манастира от 11.30 часа.

Патриотичната програма, посветена на Освобождението на Казанлък, включва още едно събитие. От 17.30 часа в Културно-информационния център на ул. „Искра“ 4 ще бъде представена фотоизложба и исторически очерк „130 години 23-и Пехотен Шипченски полк“ с автори Пепа Коскина и Пламен Стефанов. Организатори са Община Казанлък, ИМ „Искра“ и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в града.

Девическият манастир в Казанлък е едно от емблематичните места, свързано с Руско-турската Освободителна война.

След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 г. многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. А сестрите заедно с игуменката Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. За това свидетелства монументът в тяхна памет. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите – осквернени, като са избодени очите на образите. Според кондиката на манастира при бягството си турците правят опит да опожарят храма. Стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните.

Казанлък е освободен за втори път на 8 януари 1878 година. Част от войската на лявата обходна колона на ген. Святополк-Мирски, под командването на ген. Шнитников настъпва на 8 януари от Мъглиж към Казанлък. Именно тази част освобождава Казанлък. Тази колона тръгва към Енина и се включва в боевете за Шипка-Шейново.


Двуетажната къща източно от храма в двора на манастира е предоставена за временна военна болница. Заедно с руските медицински сестри монахините поемат грижата за ранените и болните. Но някои от тях остават завинаги в манастирския двор. Наред с гробовете на монахините, са и тези на починали от раните си опълченци от Пета дружина на Българското опълчение и на руски офицери и войници.