От раждането до смъртта съдбата свързва Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Отбелязваме 151 години от гибелта на войводите и техните четници

Съдбоносна е връзката между двамата войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, ръководили най-добре подготвеното българско военно формирование през Възраждането. И двамата са родени в един месец и една година – месец май 1840 г. И двамата загиват в един месец и една година – юли, 1868 г., оставяйки след себе една от ярките следи в борбите за нашето Освобождение от османско владичество.

На 6 срещу 7 юли 1868 г. четата на легендарните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав, стъпвайки на българска земя край село Вардим, Свищовско. На 18 юли 1868 г. четниците водят последното си сражение на връх Бузлуджа. В националната ни памет и традиция заедно с четата на Христо Ботев и Хвърковатата чета, ръководена от Георги Бенковски, тя остава като символ на героизъм и несломима воля за освобождение и свобода.

Димитър Николов Асенов, родом от Сливен, е заведен в Йерусалим на 2-годишна възраст. Оттогава той остава в историята като Хаджи Димитър. Племенникът на Хаджи Димитър - Кръстьо Асенов, известен като „Огнениот даскал” и „Черкеза”, е легендарен деец на ВМОРО, станал прочут с физическата си сила и горещият си патриотизъм. Убит е по-време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

Стефан Тодор Димов е роден в с. Ичме, днес Стефан Караджово, Ямболско. Става известен като Караджа („сърна” на турски език), благодарение на физическите си качества. Известен е и като Стефан Тулчанеца, понеже от детските си години живее в гр. Тулча, Северна Добруджа, днешна Румъния. Потомък е на прочутия Момчил войвода. Той е дарител за издаването на български възрожденски книги.

Четниците в обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са с отлични военни умения, получени от „чиракуване“ при Панайот Хитов, Филип Тотю и Таню войвода. Голям дял имат и участниците от вече разтурената Втора българска легия в Белград, където са били рамо до рамо с Апостола на свободата Васил Левски. Участват и няколко гарибалдийци. Те са българи, сражавали се за обединението на Италия във войските, предвождани от италианския национален герой Джузепе Гарибалди. Най-известните гарибалдийци в четата са габровецът Коста Евтимов – Наполеона, Нено Маринов, Христо Дряновски и др.

Първото почитане паметта на загиналите на връх Бузлуджа е осъществено от учители и ученици от Казанлък през 1883 г. Следващата 1884 г. в поклонението на връх Бузлуджа участват 600 души, а през 1885 г. на Бузлуджа се събират 2500 поклонници, сред които е и майката на Хаджи Димитър.
Първото изследване за четата е на шипченеца Христо Милев от 1886 г., ако не смятаме “Четите в България...” на Захарий Стоянов, обнародвана в Пловдив през 1885 г.

От 29 юни 1942 г. историческият връх Бузлуджа носи официално име връх Хаджи Димитър в памет на героя, загинал тук в последното сражение на четата с турската войска.

От цялата чета, наброяваща малко над 120 души, 12 са от Казанлъшкия край и Розовата долина. Двама от тях – Стефан Орешков и Христо Янъков, са заловени и обесени на площада в Казанлък. Друга важна личност - Христо Патрев, оцелява, но загива няколко години по-късно като организатор на Априлското въстание в Североизточна България. Така Казанлък и региона са кръвно свързани с похода на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Отбелязването на 151 години от боевете на върха ще бъде на 20 юли 2019 година от 11.00 часа пред Паметника на Хаджи Димитър и неговите четници. Очаква се панихида в памет на героите да отслужи Старозагорският митрополит Киприан. Историческа възстановка на събитията по записки на войводата Христо Македонски ще направят за поредна година над 120 активисти на Национално дружество „Традиция“ от цялата страна с активното участие на Регионален клуб "Традиция - 23 Пехотен Шипченски полк" - Казанлък.