От Алеята на славата: „Арсенал“ ми е животът

За Борис Иванов Мечев, отличник от Алеята на трудовата слава, животът се състои в три неща – „Арсенал“, къщата и семейството. Още като ученик в Механотехникума стажува по време на летните практики в „Арсенал“, в цех на Завод 1, а след завършване на средното си образование отново е в завода, по разпределение. Изкарва задължителната по онова време казарма, а след нея, точно на 20.02.1980 година,постъпва в Завод 1 като шлосер в бригадата на Васил Мирлев. И той става част от неговата житейска съдба – на каквато и трудова позиция да е през следващите 40 години, все е в Завод 1. Първо работи по монтажа на пистолет „Макаров“, после цехът се премества на площадката в село Шейново, където работи 15 години. До 1993-а е шлосер, но,забелязали неговите умения, качествата му на машиностроител и на технически мислещ човек, ръководителите му предлагат да оглави Центъра за окончателен контрол на качеството, т.нар. ЦОКК.

„При нас постъпваха детайли от цялата страна и ние ги окачествявахме в Центъра,

– спомня си Борис Мечев. – Детайлите бяха от изключително широка номенклатура, от различни заводи в страната, които трябваше да минат през много прецизен контрол и аз винаги съм изисквал най-доброто“.

Както неизбежно се случва, времето тече, а заедно с него се променят и обстоятелствата. В края на 90-те години на миналия век се налага заводът от Шейново да се върне обратно в Казанлък. Тук Борис Мечев става ОТК по всички изделия на Завод 1. Специалното производство е особено, изисква знания, внимание, опит, перфекционизъм и именно затова контролът на неговото качество е поверено на майстори като него.

Идва 2007 година. Житейският път на Борис го извежда от заводския портал. По семейни причини решава да се насочи към друг вид професионално поприще – постъпва в строителството, още повече, че той има личен опит и в тази работа. Обаче не се задържа дълго, машините са в кръвта му и през 2011 година отново се връща в „Арсенал“. И както е започнал първия си трудов ден тук, така се случва и сега, след 31 лета.Отново е в бригадата на Васил Мирлев, пак е шлосер.

В момента е в пружинния цех на Завод 1. Но и тук има една прелюбопитна подробност – сградата е емблематична за „Арсенал“. През 1924 година именно тук е построен първият цех, с който се поставя началото на завода в Казанлък при преместването му от София. Място, дълбоко свързано с историята на най-старата фирма в България и най-голямото машиностроително предприятие у нас – „Арсенал“.

Тъй като производството на пружини се разширява през 2013 година, отличникът от трудовата слава е привлечен като настройчик на металорежещи машини с цифрово-програмно управление.
„Арсенал“ ми е животът –от ученик, всяко лято по 1-2 месеца, после по разпределение, а след това вече не си представях друг завод, където да се чувствам на мястото си, както тук“, казва Борис Мечев. Работил е като шлосер, ОТК в цех и на изпитателен полигон, по приемки на готовите изделия, в монтажни цехове, като настройчик. Бил е един от майсторите по специалните изделия, работил е по усвояването на „Арсенал Компакт“. За него специалистите са категорични: „Има усет и интерес към техниката изобщо. Той изучава задълбочено всяко ново изделие и, ако при неговото усвояване има някакъв проблем, веднага предлага конструктивно решение за подобряването му“.

„От неговите ръце изделия с дефекти никога не са излизали.

Ценим техническото му мислене и професионалния поглед. С него се консултираме как да направим най-добрите пружини за дадено изделие“, коментира инженер-конструкторът Николай Куцаров, с когото Борис Мечев работи дълги години по усвояването на нови изделия и с когото се разбират от половин дума.

А арсеналският майстор скромно си признава, че винаги се е старал да изпипва всичко, до най-малката подробност. Прехвърля спомените си от близо 40-те лета в „Арсенал“ – имало е много напрегнати делници, денонощна работа, за да се подготви експедиция, командировки, срещи с много хора, безсъние, тревоги, ако нещо не се получава, радост от успехите... Колективът на цех 1/300, в който работи сега, е много добър, споделя още той. От няколко години началник на цеха е Радослав Петков. Специалист с дългогодишен опит и знания в производството на пружини, направил е нововъведения, които веднага са се отразили в положителна посока.

Освен професионалните си ангажименти, Борис Мечев е поел и синдикални отговорности.

Председател е на структурата на КНСБ в цеха. Работата с хората също му е присърце и му носи удовлетворение.

Иначе, отличникът на трудовата слава от 1/300е кореняк енинец. Там е роден – навремето в казанлъшкото село Енина е имало дори родилен дом. Там е къщата, която започва да строи през 1980 година и все още има какво да се прави по нея. „Защото къща се строи цял живот“, цитира народната мъдрост дългогодишният арсеналски кадър. И защото за него домът е онова незаменимо място, в което трябва да има уют за цялото семейство. Съпругата на Борис – Славка, също е арсеналски кадър и също работи в Завод 1, окачествител е в цех 400. Децата – дъщерята Моника и синът

Веселин, вървят по свой собствен път. Моника Мечева е заместник финансов миниджър на застрахователно дружество в София, а Веселин Мечев е магистър-лесовъд и работи в Държавното лесничейство в Казанлък. И двамата имат една невероятна страст – правят уникални бижута и сувенири от ествествени материали – дърво, смола, цветя. Преди няколко години идеята дава Моника, която иска да съхрани като живи прекрасните цветя от градината на мама, а Веселин намира технологията за това, използвайки специална смола.

И четиримата обичат да излизат сред природата.

Винаги, когато имат възможност, са заедно и си организират излети в планината. За Борис едни от най-приятните мигове през почивните дни са и тези, прекарани с дългогодишен колега от „Арсенал“ на язовир „Копринка“. Няма невиждани попадения в риболова, но отмората край спокойната вода и сладката приказка с верен приятел му действат силно релаксиращо. А голямата му страст са животните – отглеждал е много, дори е имал коне, но сега е „свил“ хобито си до две котки и няколко заека.

Светът на един арсеналски майстор, събран в три думи – работа, семейство, дом. И в трите – всеотдаен, отговорен, без излишна показност, но с дълбоката нагласа да дава най-доброто, на което е способен. И му се получава.