Определенията за нея са: енциклопедия, уникална, блестяща памет, стил, живата история на „Арсенал“, „куфарче с подвижни тайни“, работна, жена без възраст, достолепие. И всички й отиват. В „Арсенал“ я уважават и имат респект от нея, дори директорите, защото знае всичко. За нея няма „Няма и не може“. Уважават я и ценят заради пословичната й преданост към „Арсенал“, заради работоспособността й, всеотдайността и прецизността в работата. Колежките й, които е учила на професия и занаят, й свалят шапка. Научили са ВСИЧКО от нея. И продължават да учат.
Тя е от онези хора, за които сякаш е създадена максимата, че няма незаменими, но има неповторими. Тя е от тях.
Нина Янчева. Арсеналската ветеранка.Която никак не обича да говори за себе си. И се притеснява от вторачването на вниманието в нея. Жената, която на 1-ви октомври тази година навърши половин век работа във фирмата и на практика е жената с най-много стаж в предприятието. И която няма друго работно място, освен „Арсенал“. Сменяла е заводи, бюра, началници, директори, но не е сменила марката. Факт, сам по себе си достоен за уважение. Нина – техническият секретар на първия зам.-изпълнителен директор на „Арсенал“ Станил Станилов.
Няма как да не забележиш тази фина, дребна, чевръста и винаги усмихната жена, с неизменната брошка на ревера на сакото. Нейният начин да заяви себе си. Стил, прическа, маникюр. Живи очи и чевръста, светкавична памет. Все белези на обигран, знаещ цената си и сигурен в моженето си човек.
„Когато не знам нещо или няма кой да ми каже, ги пращам при Нина”, категоричен е началникът на „Личен състав“ на „Арсенал“ Пенко Тотев. Самият той не веднъж е ползвал съветите и свежите спомени на арсеналската ветеранка за решаване на различни служебни и професионални казуси.
Забелязах тази жена с първите си дни в „Арсенал“. Респектираше. Но тя все отказваше да разказва за себе си. Отказа и сега, силно притеснена от хорското внимание към нея. „Вторачването“ в работата и годините й я притеснява. Затова предпочита други да говорят за нея. Опитва се да е незабележима от пиедестала на забележимата диря, която е оставила и оставя в „Арсенал“, от позицията на огромния си опит и годините, които трупа с мъдрост, знания и всеотдайност в името на „Арсенал“. Все „зестри“, които те правят незаменима и незабравима част от бранда на голямата фирма. За родената под знака на Козирога обаче Нина Янчева това са неща, които притесняват.
Когато постъпва на работа във фирмата, няма 23 години. С диплом от МЕИ за инженер, със специалност Технология на машиностроенето. Първата й заповед за назначаване подписва тогавашният генерален директор на комбината, а после и министърът на промишлеността, Тончо Чакъров. Началото за Нина е класическо - контрольор на качеството на продукцията в Завод 5. После става конструктор за кратко, след което започва работа като завеждащ важна структура във фирмата – патентно дело. Именно там прекарва по-голямата част от годините си в „Арсенал“. Там научава много. Там се превръща в „подвижното куфарче с арсеналски тайни“, както на шега понякога я наричат колегите й. В Патентно бюро и като специалист „Рационализации“ инж. Янчева оставя дълбоки дири в арсеналската история. Трупаният й опит там и сега й помага в работата, като секретар на втория човек в „Арсенал“. Работа, която изисква всеки ден тя да е на ниво. Със знанията и всеотдайността си Нина е заслужила доверието и на Борда на директорите и от години е негов протоколист.
„Тя е като наша майка, научили сме от нея всичко“, категорична е една от нейните „ученички“ в Главна дирекция - Ваня Станилова - технически секретар на директора по финансовите въпроси на „Арсенал“ Янко Костадинов.
Самият той е категоричен, че Нина е един прекрасен пример за младите. За това как човек може и трябва да работи. Перфекционист, който в детайли изпипва нещата. Пример за това как трябва да се държи човек на едно такова място. И много подредена. Именно редът в работата, в отношенията с хората, е другото, което респектира околните и кара колегите на Нина да я уважават още повече.
За Ваня Станилова - секретар Янчева е всичко. „Всичко, което съм научила в работа си, е от нея“, казва Ваня, за която колежката Нина е най-добрият човек, когото познава. Всички тук, в Главна дирекция, сме се учили от нея и сме й благодарни, твърди жената, която сама има повече от 10 години стаж там.

/Нина Янчева с колежки, сн. М. Пискова/

Вид опора, така Дора Николова, технически секретар на изпълнителния директор на „Арсенал“ Николай Ибушев, определя колежката си Нина. На която винаги може да разчита, защото при Нина няма „няма и не може“. Тя е изключително точен и прецизен специалист в работата си, има опита, нужен да работи с документи, има изключително добра памет, това много помага в специфичната ни работа, допълва Дора Николова.
Станил Станилов, първи заместник на изпълнителния директор на „Арсенал“, събира в една дума всичко за служителката си, с която работи близо 10 години - уникална. Прекрасен служител, от тези, които със свещ се търсят.
След всичко написано най-вероятно онази Нина Янчева, жената без възраст, ще се свие още повече в притеснителността си от видимостта си. И ще потъне в работа. Пословичната й скромност няма да позволи да се зарадва на тези три минути вестникарска слава. Което всъщност не е и важно. Важно е друго. Че независимо от нежеланието й да говори за себе си, от вторачването в разните ЕГН-та и статистическо отброяване на години, е оставила не диря, а цял път, по който поколения арсеналци, носещи марката в сърцето си, вървят. И винаги ще се сещат за нея, защото стъпките по пътя са незабравими и много забележими. И защото никой не забравя учителя, учил го на буквите в занаята. Нито пък тези, които в години на трудни крачки, са вървели редом с него и са му подавали ръка.
Като Нина. Фината жена с брошката. В Главна дирекция на "Арсенал".