С нова визия посреща празника на „Арсенал“ фирменият музей на територията на предприятието. Музеят може да се гордее не само с факта, че съхранява 139-годишната история на военната промишленост у нас, но и представя последните разработки, дело на инженерния, техническия и научен потенциал на „Арсенал” АД. Освен това, има и личен повод за празнуване – за първи път от много години може да се похвали с напълно обновения си вид. След извършени строително-ремонтни дейности, фасадата на музейната сграда е с нова визия, изпълнена в духа на съвременните дизайнерски решения. Така различни времена и епохи намират място в един общ дом – музей „Арсенал”.
На 18 октомври 1974 година, по случай 50-ата годишнина от преместването на Софийския артилерийски арсенал в Казанлък, официално е открит музеят в „Арсенал“. Тематично-експозиционният план е разработен от специалисти на Военноморския музей във Варна. Художественият проект е на Стоян Николов и Леонид Мицев. През 1977 година заводският музей е категоризиран първа категория.
В нарочно писмо от 14 юли 1980 година тогавашният заместник-директор на Машиностроителен комбинат „Фридрих Енгелс“ (предприятието е преименувано на „Арсенал“ през юни 1989 година) П. Козаров пише до Комитета по труда и работната заплата: „Нашият музей е политехнически и на основание на това всяко първо изделие от производството е технически паметник на културата и експонат на музея. Поради това, музеят има три пъти повече експонати от изискуемите за трета категория... Като се има предвид, че предприятието е първа категория, функциите на музея са не само социални, а научно-документални, съхранителни, изследователски и рекламно-търговски, молим разрешението Ви музеят да бъде категоризиран в трета категория.“ Т.е. да се вдигне нивото на експозицията, която пази уникални експонати от машиностроителното и специалното производство в Казанлък, така че да съответства на нивото на предприятието.
Стефан Бозаджиев днес
Първият директор на заводския музей е Павел Кънев. Сериозен принос в събирателската дейност има сътрудникът Иван Шумнов. От декември 1986 до април 1998 година щафетата поема историкът Стефан Бозаджиев. След неговото пенсиониране и до днес за музейната експозиция отговаря Първолета Петкова.
Музей „Арсенал“ е разположен върху площ от 610 квадратни метра. Обособени са три зали, складови и сервизни помещения. През 1994 година една от залите е преустроена и в нея се експонират голяма част от изделията, произвеждани в „Арсенал“. През 1997 година музейната сбирка е тематично и художествено актуализирана, за което заслуга имат Стефан Бозаджиев и Нела Христова. Две от залите са реконструирани, музеят се превръща и в рекламен център на дружеството. Към момента тук се съхраняват близо 1000 оръжейни изделия, приспособления към тях, машини и други.
В историческата зала е отразено богатото минало на предприятието от създаването му през 1878 година до днес. Исторята на „Арсенал“ е разделена на няколко етапа, подкрепени с автентични документи, снимки, материали.
Първият етап отразява историческите събития на създаването на първата оръжейна работилница в Русе – Русенски артилерийски арсенал, и преместването й в София през 1891 г. като Софийски артилерийски арсенал. Укази на княз Дондуков и княз Фердинанд, снимка на първия българин – началник на Русенския артилерийски арсенал ген. Симеон Ванков, хронограф „Буланже“ за измерване началната скорост на куршума – той е единият от двата запазени хронографа в Европа, и още десетки архивни екземпляри се съхраняват в музея.
Вторият етап започва с преместването на Софийския арсенал в Казанлък през 1924 година. Тук са указът на цар Борис III за Държавната военна фабрика, копие от решението на 21-то обикновено Народно събрание, снимка на тогавашния министър на войната ген. Иван Вълков.
Третият етап обхваща периода след Втората световна война. Тогава намаляват поръчките за военна продукция и част от производствените мощности се преориентират към изделия от първа необходимост за националната икономика. Развитието на „Арсенал“ е интензивно и многопосочно. Стругове, фрезови машини, твърди пластини, акумулатори са подредени до уникални експонати като първия автомат, произведен 1958 година, следват милионният, двумилионният. Представени са и сложни инструменти, които осигуряват прецизността и високото качество на военните изделия. Любопитен е фактът, че в казанлъшкия завод се е извършвал монтажът на автомобилите „Булгар Рено 8“ през 1966 година.
Документирано е и посещението на създателя на автомат „Калашников“ Михаил Калашников в „Арсенал“ с паметни снимки и с подписа на оръжейния конструктор върху 5.45-милимитровия автомат и гладкостволната карабина „Сайга 410”. Именно подписът на Калашников прави уникални този автомат и тази карабина, които са притежание на „Арсенал“ от 1999 година. Такива изделия има има само няколко десетки в целия свят.
Рекламната зала е една от най-атрактивните във фирмения музей. Тук са представени експонати от богатата продуктова листа, включваща изделия от оръжейното производство, боеприпасите, пиротехнически изделия, твърдосплавни пластини, модулни системи и други. Един богат фонд от научно-технически и конструктивни постижения и от личности, допринесли за развитието на предприятието, които заслужават нашето уважение.
Генчо Боюклиев преди 2 години
Генчо Боюклиев преди 2 години