На 8 септември Православната църква почита Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица. Това е третият празник в чест на Божията майка и е посветен на нейното рождество.
Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август. На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и изпича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".
По народна традиция на него отбелязват своя имен ден момичетата, които носят името Мария. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.
8 септември се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият, за да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни, обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан.
Обредността, свързана с Богородица, винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!