„Ако трябва да начертая принципите в моята работа, ще направя една магистрала, по която се движи ежедневието ми. От двете страни на тази магистрала поставям мантинели, които не ми позволяват да изляза от пътя.Мантинелатаот едната страна са моите задължения, а от другата страна – моята съвест. Така аз всеки ден се съобразявам с отговорностите, които нося като учител, и със собствената си съвест“. Това казва Войтех Колар, който утре, 15 септември, ще прекрачи училищния праг като учител по английски и немски език в казанлъшката Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“.
Връзката на родения в Северна Моравия Вотех с Казанлък е като любов от пръв поглед. Младият мъж завършва Философския и богословски факултет на Карловия университет в Прага. През септември 2013 година идва в Казанлък като доброволец към фондация „Дон Боско България“. Обикновено доброволците остават за 10 месеца, но градът на розите толкова очарова Войтех, че той успява да удължи престоя си при Салeзианите на Дон Боско тук още 6 месеца. Междувременно упорито учи български език. Първо – при Красимира Хаджийска взел задължителните 100 часа, които го въвели в книжовния български. После „учители“ му станали ромските деца, които посещавали Център „Оазис“ към Католическата монашеска общност „Салезиани на Дон Боско”. Тях той ги учил на четмо и писмо, защото някои дори не знаели българската азбука, а те му показали жаргона, на който си общуват на улицата. Така се изнизала почти година и половина. Върнал се в Чехия, но за много кратко, защото сърцето все го дърпало обратно. Искал да се посвети на кауза, която да осмисли живота му в България.
Научил за възможността, която дава програмата „Заедно в час“ – да стане учител на деца в неравностойно положение или в училища в малки населени места. След няколко интервюта бил приет в програмата и започнал обучение. Тук не само се срещнал с много българи, които са завършили в чужбина висшето си образование и са пожелали да работят в България като преподаватели, но и научил българския език толкова добре, че днес няма и следа от акцент в говора му. Времето работело за него – само за 3 месеца завършил успешно подготовката по програмата „Заедно в час“, след което започнал да учи задочно в Пловдивския университет за придобиване на педагогическа правоспособност. През есента на 2015 година влязъл за първи път в живота си в час като учител – в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище. Преподавал немски и английски език. Една година по-късно директорката му гласувала още по-голямо доверие – станал класен ръководител на 10 "а" клас.
„Първите ми стъпки като преподавател бяха много интересни и предизвикателни“, споделя Войтех Колар. Той завършил т.нар. Милениум випуск в родната Чехия през 2000 година. Там всички ученици – от първи клас до абтиуриентите се преобували и влизали в училище по чехли. А тук – в българското училище, силно го впечатлил фактът, че дори в часовете по физическо възпитание учениците играят с обувките и не се преобличат с екипи, че им липсват навиците на общуване с възрастни, че някои от тях не знаят как да изпратят имейл, за да установят контакти с различни институции, че не са виждали пощенска картичка и пощенска марка, че много ученици четат, но не разбират смисъла на текста, че голяма част от родителите не се интересуват какво правят децата им в училище.
„Ако родителите не обръщат внимание на децата си, училището не може да запълни тази празнина“, казва младият учител. Според него, кризата в българското образование е по-скоро криза във възпитанието, от което образованието е една част и то не най-важната. Сблъсквайки се всеки ден с различни ситуации в училище, Войтех Колар осъзнава изключителната роля на семейството и започва да се среща с родителите на всеки свой ученик. Резултатът е впечатляващ и младият мъж се убеждава, че е на прав път, че учителстването може да бъде мисия с огромна роля в живота на подрастващите.
„Панагюрци се славят като борбени, непокорни и своенравни хора, и в началото ми беше много трудно, но съм доволен, това беше една школа за мен. Свикнах с тези хора, обикнах ги и ми е мъчно за тях и за колегите, но най-вече - за моите ученици, на които бях класен“, казва Войтех и си признава, че приема първия си клас като първата любов. Винаги ще му липсва. Но повече от панагюрци му липсвал Казанлък.
„Обиколил съм много градове и места, но Казанлък е едно от най-красивите“, признава младият чех. И въпреки, че в гимназията в Панагюрище до последно настоявали да остане, Войтех Колар поема към града, където точно преди 4 години го водят Салезианите на Дон Боско и където сърцето го връща вече за трети път. На 15 септември започва като учител по чужди езици в казанлъшкия Механотехникум. Зареден е с оптимизъм и вяра, че това е неговият избор, направен с разума и със сърцето. За да построи за своите ученици магистрала от знания и общочовешки ценности. С две мантинели – на отговорностите и съвестта.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!