Казанлъшкото списание "Кула", което през февруари тази година навърши почтените 94 години, вероятно отново ще се появи на бял свят. За трети път в своята почти вековна история. За последно през 2013 година излязоха две книжки на изданието за литература на казанлъшки творци, след което неговото съществуване бе замразено. До епистоларните искри, прехвърчали в навечерието на неговото рождение в социалната мрежа. Въпросът за бъдещето на списанието бе повдигнат в публичното пространство от журналиста и писателя Петър Марчев.


Последва обща среща на представители на Община Казанлък, на общински културни институти и медиите, които нищиха този наболял и висящ въпрос в литературните среди на Казанлък. 3000 лева струва издаването на четирите книжки на изданието, но се оказва, че въпросът не е в парите, а кой ще го издава, кой ще влиза в редакционния съвет, какви ще бъдат критериите за публикуване на авторските текстове, ще има ли главен редактор и ред други въпроси.


Авторските права на списание „Кула” са на Община Казанлък. Решението за съдбата му, ще бъде ли възстановено и по какъв начин, също зависи от общинската институция. Така, четири месеца след драматичната среща резултатът е следният – Общинска администрация внася за обсъждане в постоянните комисии на Общинския съвет предложение да бъде издавано списание „Кула“. Предложението предстои да се разгледа и на сесия.


Съгласно проекта за решение, предоставен за разглеждане на общинските съветници, е разработен регламент за издаване на списание „Кула“, съставен е редакционен и издателски екип. За главен редактор е посочен поетът Румен Денев, а за членове на редакционния екип – Гергана Атанасова и Диана Рамналиева. Издателският екип, съгласно предложението, е съставен от двама директори на общински културни институти и един управител на общинско дружество - Анна Кожухарова - ОБ „Искра“, Добрина Матова – ЛХМ „Чудомир“, Кристалина Вълчева – „Казанлъшка Искра“ ЕООД, издаващо общинския вестник „Искра“.


Прави впечатление отсъствието на имена от досегашната редколегия, сред които са писателите Стефан Бакърджиев, д-р Димитър Няголов, Петър Марчев, поетесата Женя Димова.


В проекта за регламент за издаване на списание „Кула“ е записано, че то е национално издание, но акцентът е върху публикуване на произведения на местни автори. Ще излиза четири пъти годишно, веднъж на 3 месеца. Списанието е отворено за текстове на утвърдени и на млади автори. Ще бъдат публикувани художествени творби – поезия, проза, литературна критика, исторически материали и такива на етнографска тематика. Според вносителите, една от книжките може да бъде антология на произведения през съответната година, основно на местни автори с акцент върху младите творци.


Казанлъшкото списание “Кула” започва да излиза преди 94 години като издание за литература и обществен преглед. При учредяването му на 19 февруари 1923 година временният редакционен комитет си поставя като цел да представя чрез него „по-самобитните и значителни линии, които чертаят общокултурния лик на провинцията”. Автор на корицата е гениалният български художник, казанлъчанинът Иван Милев. На поканата за участие в неговото списване откликват Антон Страшимиров, Анна Каменова, Петко Стайнов, Иван Мирчев. Оформя се и кръг от творци „Кула”, като най-чест гост в Казанлък е Гео Милев със своите конферанси. Всички споделят идеята да се открият възможности „за жадните, ясни и цялостни още синове на покрайнините, набелязани с жребия на прозрението, да зреят под родно и уютно небе”. От списанието тогава излизат седем книжки. Месеци след преврата на 9 юни 1923 година повечето от членовете на редакционния комитет напускат Казанлък и списанието спира да излиза.


До момента сп. „Кула“ е възстановявано два пъти. Първо през 1981 г., когато България чества 1300 години от създаването си, списанието възкръсва като „самиздат“, но книжката, „издадена“ без знанието на цензурата, е иззета от Държавна сигурност. Ето какво пише в този инкриминиран брой: “Кула” идва като насъщна необходимост за изява на провинциалните автори, голяма част от които поради безотговорните ограничения, да не кажем пълно безразличие на централните литературни издания, не могат да видят отпечатани своите произведения... “Кула” ще застане срещу ретроградната бариера, издигната пред талантливата и неподдаваща се на литературен мафиоизъм, без родителска и роднинска опека, кохорта от свежи дарования... Възкръсването на “Кула” става при още по-трудни условия, отколкото при първосъздателите й... Но вина за това не носи списанието...“
Повторното възкресение е през 1992 г. по време на кмета Бончо Сарафов със следната заявка: „... Списанието е отворено за взаимоизключващи се идеи, щом те са разкрити с достойнство и отговорност, с уважение и зачитане правото на равностойност на всяко чуждо мнение. Художествената стойност е единственият истински знак, който може да ни помогне да разпознаем изкуството сред многобройните му подобия.”


Сега предстои третото възстановяване на достолепното казанлъшко издание за литература, изкуство и култура. И да го четем.