Кръстовден е: сбъдват се искрени молитви и се пази строг пост
На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви ще се сбъднат. На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден .

На Кръстовден се спазва строг пост – не трябва да се яде нищо червенокато червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде. В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.

Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина. От църквата "Покров на Света Богородица" до кръста на върха на малък хълм са разположени 12 параклиса, посветени на всеки един от 12-те апостоли..
Местните хора винаги са знаели, че в местността има нещо свещено. Преданието се връща към живот през 1933, когато Йордан Дрянков от гоцеделчевското село Ковачевица, човек с видения, прекарал една нощ и получил прозрение за едновремешния голям манастир и частицата от кръста.
В това послание му било казано да постави тук висок метален кръст. Ясновидецът отишъл при цар Борис III, с когото се познавал лично, и му разказал всичко. Оказало се, че има още един човек, осенен от подобно прозрение- подполковник Величков.
Така металният кръст бил изработен и на 1 май 1936 година бил донесен на връх Кръстов и поставен на източното възвишение в присъствието на жителите от близкото село Борово. Бил осветен от свещеник Петър Кошелев. Пред очите на всички в края на службата върху кръста кацнал бял гълъб, а после литнал. Ясновидецът Йордан Дрянков казал на хората да го последват, защото той ги води към старото манастирско аязмо. Гълъбът наистина кацнал на скала, под която след като разчистили камъните, бликнала вода. От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и надеждата.
През годините на комунистическия режим пътеката не секва, макар че нейният първооткривател - Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Истински Кръстова гора се възражда след 1989 година, когато отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани, идва тук. Тогава се изграждат манастирският комплекс, църквата и параклисите. В новите времена мястото ражда нова легенда, свързана отново с кръста, но и с възмездието.
През октомври 1994 година дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е намерен, до него бележка - "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми". Днес на мястото на стария кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди векове тук, още се съхранява в църквата.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември денят и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.

Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстена, Кръстан, Кръстана.