Казанлъчанинът проф. Пенчо Пенчев представя книгата си „Стопанска България 1879-2008“

Казанлъчанинът проф. д.и.н. Пенчо Пенчев ще представи книгата си „Стопанска България 1879-2008“ в къща музей „Чудомир“, на 30 май от 17,30 часа. Той е преподавател по Стопанска история Историята на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в УНСС, автор е на книги и множество научни публикации по темата, включително и такива, свързани с родния му град.
Книгата „Стопанска България 1879-2008“ разказва за икономическото и предприемаческото състояние на страната през годините след Освобождението, почти до наши дни. „Може да се отбележи, че една от грешките, допускана в българската икономическа история, е това че държавата често официално обявява, че ще насърчава индустрията, а от друга страна се облага изключително тежко същата индустрия, което дава противоречиви сигнали и на предприемачите“, коментира авторът.
Хората имат навика да украсяват и историята, но страната ни исторически е разполагала с добри предприемачи, които заслужават уважение, казва проф. Пенчев. Политиците винаги са се опитвали да бъдат водещата сила, но след Освобождението нормативната база, икономическите настроения в Европа и финансовата база у нас ги ограничават.
Ето и още от авторовите тези: Един от най-големите спорове през годините в Народното събрание е именно по темата за бюджета и неговото управление, което се вижда и до днес. Дори и в миналото са намирани начини да се харчат непрозрачно средства. Харчовете най-често са насочени в сектора на военните доставки и публичните строежи. Управленците правят дадени разходи, като после ги представят за изключително спешни и важни за националната сигурност.
Икономическите грешки, които са се допускали преди, се повтарят в историята, но нов начин.
Валутата винаги е играла пасивна роля в Българската икономика, като не ѝ е попречилa или помогналa. Това подсказва, че трябва обществото да не е толкова агресивно и притеснено настроено към приемането на еврото у нас.
У нас предприемачите исторически са изправени пред финансови ограничения и лоша инфраструктурна свързаност със света и Европа. За това българските предприемачи, успели да се наложат на световния или европейския пазар в даден сектор заслужават уважение.