Така е наричан този ден в народните поверия и обичаи. Най-таченият летен български празник, отбелязван във време на жътва и вършитба. На този ден се почита Свети Пророк Илия, предрекъл идването на Исус Христос 900 години преди Христа.
Легендите разказват как Св. Илия препускал с колесница, впрегната с шест коня по небесната шир и гонел ламята, която изяжда житото на хората. От копитата на конете излизали искри и това били светкавиците по небето. А гръмотевиците излизали от стрелите, насочени към ламята. Св. Илия молел Бог да даде на хората здраве и благополучие. Той носел дъжд и закрилял живота, но го предпазвал от гръмотевици и градушки.
На този ден хората не трябвало да работят, за да не разгневят светията. Единствено можело само да се готви. В жертва на Св. Илия се принасял курбан от чифтокопитно животно, а в къщи в които имало именник, трябвало да заколят и наготвят най-тлъстия петел. Обреден хляб се месел и се освещавал. Празникът бил отпразнувал с големи общи трапези.
Вярвало се още, че билките, брани срещу Илинден имали лечебна сила и лекували висока температура, гнойни рани и очни болести. А който се изкъпе преди празника, мълния няма да го лови.
От Илинден се вярва, че времето се обръща и задухват есенни ветрове, които предизвикват мъртво вълнение в морето. Във вода не трябва да се влиза, защото тя взема жертви.
Според народните поверия на някои места в страната се вярвало, че какъвто човек пръв влезе в къщата на този ден, такава ще е и цялата идна година.
На Илинден празнуват занаятчиите кожухари, фурнаджии, керемидчии, които считат Св. Илия за свой покровител.
Имен ден днес имат носещите имената Илия, Илияна, Божко, Божана, Божидар и производните им.

В исторически план на този ден се прекланяме пред саможертвата на героите на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 год.
Въстанието е апогей в борбата на македонските и тракийските българи в Османската империя, избухнало на 19 август в Одринско, а на 20 август - в Скопско, Битолско, Солунско и др. Решението за въстанието е взето от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е бил против избухването на въстанието, считайки че липсва достатъчно подготовка за него и е нужна помощ от България. Срещайки Даме Груев и след дълго обсъждане, те решават да се подчинят на решението на ЦК на ВМОРО. В навечерието на въстанието, обаче, Гоце Делчев е убит.
Близо 26 000 въстаници водят сражения срещу над 300 000-на турска войска на различни места в Македония и Одринска Тракия, останали след Берлинския договор в рамките на Османската империя.
Без подкрепата на България, която получава забрана за намеса във въстанието от великите сили, Илинденско-Преображенското въстание е потушено с голяма жестокост. В резултат на това над 200 села са опожарени, освен избитите въстаници, смъртта си намират близо 5 000 души мирно население, без дом остават над 70 000, а 30 000 търсят спасение в България.