На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.
Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила Господня.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.
Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата. Във фолклорното съзнание Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата.
Вярва се че св.Илия може да лекува, затова мнозина държат осветената му икона до болния. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.
Съществува поверие, че на Илинден морето взема най-много жертви като курбан за светия пророк Илия. От днес нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение, затова днес не се ходи на плаж. Според народните поверия на Илинден не се работи, защото гръм може да удари човек.
Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.
В Казанлък на 20 юли храмов празник чества църквата "Свети Пророк Илия". Построена е около 1812 година и е първият православен храм в Казанлък. Със значителната морална и материална подкрепа на братята Бозвели и с участието на всички куленци,бил направен нов строеж, ръководен от майстор Йосиф, през 1865 г. Църквата имала 5-метров купол с 12 прозорци и почти двуметров железен кръст. В следващите години иконите изработил известният възрожденски художник от Чирпан Георги Данчов - Зографина и на 30 декември 1872 г. митрополит Иларион Макариополски извършил освещаването.
Днес имен ден празнуват Илия, Илиана, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божан, Божинка и др.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!