Днес църквата почита Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат го още Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Загива разкъсан от лъвове, по заповед на римския владетел Траян. Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали.
В народните вярвания Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.
Който излезе на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща вкъщи с празни ръце. Задължително трябва да носите нещо за дома си или за хората в него, прекрачвайки прага. На добро е и да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да "не излезе берекетът". Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се шие и плете, не се вари боб, за да не бие градушка, не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг. От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Празникът се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Много трябва да сте внимателни, когато някой влиза в дома ви на този ден. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.
Вярва се, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са вид слънчева магия.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Смята се, че каквото е времето от 20 до 31 декември, такова ще бъде и през дванадесетте месеца на новата година.
На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.
На 20 декември имен ден празнуват Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Пламен и Огнян и техните производни Пламена, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!