Когато си електричар по образование, художник по призвание, на стайлинг го докарваш на Холивуд-жител и си дълги години служител на реда, гарнираш това с интересни очи за света и екстремен начин да го споделяш, се получава странната интересна сплав, с кодово име: Христо Караилиев.
Може да се открие във ведомствения табел и като: монтьор ПИО и поддръжка компресори в цех 140 на Завод 12. в "Арсенал" Казанлък.
За онези, за които странните фирмени словосъчетания и съкращения не означават нищо, е оставил ясен отпечатък за себе си. И диря за поколенията. На една стена. И за Времето.
С най-новата арт творба на стената на един от корпусите на хотел „Арсенал“ в Несебър. Сътворението. Пирамидата. Всевиждащото око. Началото на Всичкото Всичко.
Въпрос на очи и интерпретации, казва самият той.


Ако поровите в личния му фейсбук-свят, ще разберете, че си имате работа с пъстър, широко скроен и многолик човек, който спокойно дори може да се обърка с поне двама от Холивудските мъже с папийонки, по които се спъва, дишайки, половината женски свят.
Рисуването за 54-годишния Телец било момчешка мечта. Която се препънала някъде в приемните още изпити за Художествената гимназия в Казанлък.
И така я захлупил в годините. За разлика от сина - художник Петър.
Преди година обаче на едно чирпанлийско земетръсно вино, намерило го под сянка на морето, „синджирът бил прегризан“.
Талантът отвързал ръцете.
Първо се изписала западната стена, после дуварът на село, а този юни и стената на един от хотелските корпуси в Несебър.
Тези, които го познават, се надяват да не му мине. Отвързването.
Не само заради съдбовния нишан, който издайнически ни намига от декора, избран случайно за разговор: стената на едно от бившите спални помещения на ведомствената милиция в онези времена, изрисувано показно за видовете пози и поведение на служителите на реда от друга стара арсеналска емблема - Стефан Певицата.
Исторически полъх с намигане.


Съдбовен творчески ДЗЕН.
С всички шансове да остане във времето. При все арт намигането.
Стига ръцете на едно пораснало момче отново да го „защипят“ творчески.
И монументално: )))