
:
Казусът „Срутването“
- Обучението в ПМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък през тази година е временно пренесено в сградата на ПГ „Иван Хаджиенов“ заради срутване на част от гимназията при ремонт преди година;
- Ръководството се надява новата учебна година да стартира в собствената сграда на ПМГ;
- Авариралата част ще се възстановява във вида, в който е била, но ще бъде отделена от запазената част със строителна фуга, с оглед инженерна самостоятелност на двете части на сградата. Функционалната връзка между двете остава;
- Почти изцяло са изляти основите, върху които ще се гради наново срутената част, за останалото е нужен проект за строителството, който е в заключителна фаза;
- Финансирането на възстановяването е включено в Бюджета на Община Казанлък като част от Инвестиционната програма за 2016-та година със сумата от 380 хил. лв.;
- Общинските средства ще се търсят за възстановяване от застрахователи и виновници за внезапното падане на част от сградата миналата пролет. Решението е в интерес на училището, в противен случай чакането на финансиране след съдебни дела към застрахователи и виновници ще отнеме дълго време преди началото на новото строителство, категорични са от ръководството на гимназията.
- Нужни са средства за учебно оборудване на кабинети и хранилища, които в бюджета не са предвидени /мултимедии, чинове, учебни пособия, материали и др./
- Училищното настоятелство води дарителска кампания за набирането на средства за оборудването. В нея участват бивши и настоящи възпитаници, родители, граждани;
- Националният център по природоматематически науки, чието строителство доведе до срутването, ще се изгражда. Той ще се ползва и от училището, и от външни ученици – в почивните дни и свободното време. Идеята е да се обучават ученици със специални интереси в областта на природо-математическите науки във всички възрасти от цялата страна. Центърът ще се финансира от бюджета на училището.
Учебната 2015/2016 в ПМГ „Никола Обрешков“
- 687 деца в 26 паралелки от 5-ти до 12-ти клас учат в училището;
- Стилян Иванов ще представя областта в Националния кръг на олимпиадата по история и цивилизация за 7-ми клас;
- Людмил Димитров е финалист в олимпиадата по история и цивилизация за 12-ти клас;
- 14 ученици отиват на финалния кръг на Националното състезание по информатика „Знайко“, съвместно с Майкрософт;
- Александър Проданов е най-перспективният млад талант в природоматематическите науки, шестокласник, чието развитие вече се следи на най-високо професионално национално ниво;
- В челното класиране в олимпиадата по математика за област Стара Загора преобладават ученици от ПМГ „Н. Обрешков“;
- Климент Костов, деветокласник от ПМГ в Казанлък, ще представя областта в националната олимпиада по астрономия.
Стартът на реформата в образованието
- Промените в учебните програми се въвеждат постепенно от първия клас на съответната образователна степен – първи и пети клас;
- Преструктурирането в пети клас през новата учебна година залага най-общо на запазване на броя часове, но съотношението между новите уроци и упражненията и обобщенията се променя в полза на вторите – акцентира се върху практическата част на обучението;
- Промените в учебната програма по история се оказват най-проблемни, с най-широк отзвук в обществото;
- Чакат се нови учебници, но те дори още не са одобрени, камо ли – отпечатани. Очакванията са да бъдат факт за новата учебна година;
- Промените в програмите са публикувани на сайта на МОН за обсъждане;
- Дискусията с участието на училищата върви по схемата: Училищно предложение до Регионалния инспекторат – подбор на предложенията и дебатиране на регионални срещи, които евентуално одобряват направените предложения;
- От този понеделник,11-ти април, започнаха първите обучения в страната на учители, които за пръв път наесен ще преподават по новите учебни програми за първи и пети клас. Обучението ще става по региони.
„Експерти за Казанлък“ ще помагат на МГ-то
„Експерти за Казанлък“ като група имат готовност за помощ в набавянето на ново оборудване за казанлъшката Природо-математическа гимназия, съобщи нейният директор Красимир Дамянов. Отделни хора от листата „Експерти за Казанлък“, от която и самият Дамянов е част, вече са направили своите лични дарения. „Нямам никакво съмнение, че ще откликнат и като група съветници, работил съм с тези хора и знам, че са изключително точни и ще удържат на обещанието си“, каза още директорът. След срутването на старата част на гимназията преди близо година се разгърна широка дарителска акция в помощ на ПМГ „Никола Обрешков“, координирана от Училищното настоятелство с председател Донка Муканова. Към момента даренията в сметката на Настоятелството са на стойност близо 15 хиляди лева. Даряват ученици, учители, бивши възпитаници, общественици, граждани.
Експертът Красимир Дамянов:
Спонсорираме богатите страни с образовани българи
В последната година държавното управление предприема стъпки към реформа на българското образование. Общественото мнение е категорично, че образованието у нас трябва да се реформира. Но не е единодушно по въпроса как точно да става това. В последните месеци тече дебат сред специализираните среди и заинтересованите страни. По ключови въпроси от дневния ред на българското образование потърсихме компетентното становище на директора на най-доброто училище в Казанлък – Математическата гимназия „Никола Обрешков“. Ръководителят на ПМГ - Красимир Дамянов е част от листата за общински съветници на „Експерти за Казанлък“, чиято група в местния парламент се води от изпълнителния директор на „Арсенал“ Николай Ибушев.
Математическите таланти се развиват най-добре, когато с тях се работи активно във възрастта 12-14 години, споделя опита от изследвания на ЮНЕСКО директорът на Математическата гимназия в Казанлък Красимир Дамянов. Петгодишната практика на училището с приема на петокласници показва, че 95 % от тях остават в училището и след изпита в края на 7-ми клас, а подготовката им по математика определено е по-добра, отколкото в масовото училище. На тази основа, във връзка с промените, които се дискутират широко относно професионалното образование, Дамянов, отчитайки факта, че не е специалист в този сектор, споделя, че, според него, ранната специализация в определена професия със сигурност ще е в полза и на младия човек, и на обществото като цяло. Подобен опит той познава от страни като Германия и Швейцария, където в условна възраст пети клас учениците започват да се профилират. Всъщност, в ръководеното от него училище е именно така – около 12-годишни, децата почват засилено занимание с математика. Това не бива да се прави с отнемането на възможността децата, профилирани от рано в обучение по професия, да бъдат спирани от висше образование, подчертава Дамянов. Те трябва да имат право да кандидатстват, но само, ако покрият определени условия, категоричен е експертът в лицето на директора на ПМГ. „Така държавата е отговорна и към себе си, и към децата“, казва той. В противен случай се стига до сегашната ситуация у нас, която Красимир Дамянов дефинира ясно:
Система няма, всичко се решава на парче
„Напълно безумна е българската практика - държавата да инвестира в дългогодишно обучение, без да изисква след завършването младите хора да упражняват задължително професията, за която са учили. Държавата налива огромен финансов ресурс в професионалното образование, без да може да осигури работни места, което доведе до сериозен дисбаланс между потребностите на бизнеса и уменията на завършващите средно образование“, коментира проблема с липсата на кадри при наличието на младежка безработица директорът на казанлъшката МГ. След толкова години експерименти той също отчита като грешка пълното разрушаване на старата българска образователна система, която в професионалното образование залагаше много практически часове за работа на учениците директно в производствени условия. Старата българска практика всъщност е доста близка до идеята за дуалното обучение, за чиято реализация напоследък активно работят и ръководството на „Арсенал“, и членовете на групата съветници от „Експерти за Казанлък“. И според Красимир Дамянов:
Дуалното обучение предлага решения
Този тип обучение се определя като „дуално“, защото то предвижда едновременно обучение на учениците и по общообразователните предмети, които дават на личността базови общовешки ценности, и в посока на подготовка за упражняване на конкретна професия. Дуалното обучение планира образоване в умения и знания в реални произвоствени условия, обяснява още Дамянов. Тази система е едно от решенията на срамното, по думите на директора на ПМГ „Никола Обрешков“, положение на срив на българското образование в последните десет години, отчетено в международните класации.
Проблемът с преподавателите
Към момента Математическата гимназия в Казанлък е решила проблема с кадрите по математика и природни науки. В явната липса на интерес обаче отстрана на бивши ученици, които да завършват за учители и да се връщат в гимназията, която ги е отгледала, Дамянов вижда, наистина болен въпрос. Това е силна тенденция в последните години.
Учителят напоследък все повече се превръща от преподавател в администратор и, според образователния експерт Дамянов, няма шанс и с новите промени тенденцията да „се обърне“: „Учителят става чиновник, администрирането придобива абсурдни размери, оказва се, че документално в българското образование се отчита, че всичко е наред, а реалността е плачевна“.
Относно възнагражденията: директорът отчита като положително влиянието на вдигането на работните заплати в образованието, което вече е факт. Към момента средната брутна работна заплата на преподавателите в ПМГ „Никола Обрешков“ е приблизително 920 лв. Увеличението в това училище е около 11 % към основните месечни възнаграждения.
Проблемът с учениците
Учениците стават все по-трудни и това вече не изненадва никого. Но Красимир Дамянов наистина недоумява как е възможно да има родители, които толкова малко се интересуват от децата си, че при възникнал в училище проблем все по-често бащи и майки настояват, вместо да се срещат с директора, да претупат въпроса колкото се може по-бързо, при това – по телефона. Все по-често някакви други ангажименти на родителите се изтъкват от тях като по-важни от това, което става с децата им, констатира директорът на казанлъшката Математическа гимназия.
Жалко е, че много деца се гледат от баби и дядовци, жалко е, че родителите са в чужбина, а децата – тук; жалко е, че продължаваме като държава да захранваме Европа и други страни по света с перфектно образовани млади хора, които никога няма да се върнат в България..., коментира още Дамянов. Той не спира да недоумява - как може държавата да си позволява това, да не цени огромните си инвестиии в отлични деца, които заминават в чужбина, вместо да се положат усилия те да останат да работят и да живеят нормално тук. „Жалко е, че почти всички от нашите ученици също заминават за чужбина. Нашата не толкова богата страна на практика спонсорира с качествена работна сила далеч по-богати от нас страни!“, е тъжният извод на директора на най-доброто училище в Казанлък.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!