България ще има по-силна армия

- Според мен, промените в законите за съдебната власт. Вероятно това ще бъде основната тема на този парламентарен сезон. Разбира се, проблемът с бежанския поток налага и други приоритети. Възможно е да има и законодателни промени, свързани с миграционния въпрос. Политиката по този въпрос е изключително динамична. Като участник в началото на септември в интерпарламентарната конференция в Братислава, която обсъждаше въпросите на сигурността, включително бежанския проблем, мога да кажа, че в Европа има различни национални политики по въпроса. Темата ще продължава да бъде важна за Евросъюза. Вероятно и у нас, в България, ще настъпят промени в някои от законите, които да осигурят възможност за работа на институциите, свързани с мигрантския въпрос.

- Относно получаването на българско гражданство не мога да кажа със сигурност. Мисля, че там няма да има съществени промени, защото и без това не е толкова просто получаването на българско гражданство. Може би ще има предложения за законодателни промени по процедурата за получаването на българско гражданство относно граждани на други страни, които имат доказан български произход. За тях вероятно ще настъпи облекчение в процедурата за получаване на българско гражданство. Относно обаче получаването на статут на бежанец, може да се очаква „затягане“ на режима, защото в повечето страни има такива намерения. Ще има повече контрол по границите, както и след това. Очаква се тези нови мерки да засегнат всички страни в ЕС. В тази посока бяха и разговорите в Братислава, като в същото време доста сериозно там беше поставен от някои парламентаристи и въпросът за повече хуманизъм в отношението към пострадалите хора, принудени от войната да поемат пътя на бежанци. Така че - тези две линии трябва да се съвместят в новите промени в европейското законодателство – от една страна, да има хуманно отношение към хората, страдащи от войната, но от друга страна – да се въведе по-строг режим на пропускливост за хората, които идват с неясни цели в ЕС или пък с цел чиста експлоатация на европейските социални системи в отделните държави. Ще има по-строг режим и за онези, които идват в Европа с цел преобръщане на културния облик на континента. Това се очертава като един от основните проблеми пред ЕС.

- Има и други приоритетни проблеми, според мен. Но, да, това е един от най-важните. Въпросът с икономическия растеж на Европа, тук ще изкажа лично мнение, е по-важен. Там ще се положат усилия за регулиране на условията на нарастване на Брутния вътрешен продукт на страните, включително и в България. Нашето правителство също полага усилия за увеличаване на икономическия растеж. Както е известно, напоследък много се говори за Газовия хъб. Убеден съм, че той ще се случи. Вече имаме подкрепа за него от ЕС. Има условия газовият хъб да се случи възможно най-рано, срещите по въпроса, организирани от правителството, вървят и ще продължават. Това е приоритет за нашето правителство, което преследва реализацията на Газовия хъб със съзнанието, че това е от изключителна важност за икономиката на България, а и на целия регион - Балканите, включително страните от Западните Балкани и Централна Европа. Мисля, че този въпрос ще бъде решен положително.

- Ако погледнем обективно, единствените, които бързат, са в БСП. Всички останали партии не бързат толкова много. ГЕРБ не прави изключение в поведението си в сравнение и с предишни избори. Ние винаги сме предлагали кандидатурата си малко по-късно от останалите. Не само за президент, а и за парламентарни и местни избори. Не избързваме с предложенията, защото в повечето случаи ние предлагаме личности, кандидатури, добре известни в обществото.

Тоест, кандидатурата е толкова добре известна, че силно пести времето на хората в обмислянето на избора им?

- Да. Но това не означава, че ние разчитаме на предизвестена победа, защото спечелени избори предварително просто няма. Но знаем, че кандидатурите, които ще предложим, ще бъдат добри и сериозни. Във всички случаи кандидатът за президент на ГЕРБ ще е човек, добре познат на обществото.

- Според мен, политиката, заложена в първия мандат, продължава. Подобряването на инфраструктурата е основното, към което са насочени усилията. Там има най-видими резултати. Тази година дори ще бъдат асфалтирани повече улици спрямо предишните години, взети поотделно. Освен заделените средства в местния общински бюджет в размер на около 1 млн. 800 хил. лв., правителството отпусна допълнително за Казанлък още 600 хил. лв. Това дава възможност програмата за ремонтиране на улиците и общинските пътища да стигне до към 2 млн. 400 хил. лв., като голяма част от тези пари ще отидат по населените места извън града. Почти половината от средствата ще се заделят за населените места, където, знаете, че дълги години преди идването на ГЕРБ в местната власт не е правено нищо. Нашата политика в това отношение е различна. Тенденцията в последните години е средствата да се делят наполовина почти между града и населените места. Имаме и надежди някои инвестиционни проекти да бъдат финансирани по линия на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и обекти от културната инфраструктура, предимно за подобряване достъпа до обектите в Долината на тракийските царе.

- Повечето хора, които идват на моите приемни в понеделник, ме търсят по лични проблеми. До скоро ме търсеха предимно, за да намирам работа на хората, сега такива почти няма. Явно, безработицата в Казанлък вече не е такъв проблем. Има хора, които поставят едни и същи проблеми вече много време, очевидно, някои хора не разбират, че народният представител не е човек, който може да нарежда. Струва им се, че народният представител може всичко да нарежда, което не е така. Има много въпроси на граждани, свързани с имоти, за които хората се жалват, че са им присвоени, особено с приемането на новата Кадастрална карта. Някои от тези въпроси са решими по административен ред, но за други нещата могат да бъдат решени единствено в съда. А хората често не искат да водят дела, защото им е скъпо. Оказва се, съдебната ни система не дава добър достъп до правосъдие на обикновения човек. Много малко хора идват в моята приемна с проблеми от обществен характер. Такъв един гражданин от Енина, например, ми е поставил писмено няколко въпроса. Донесе ми списък със задачи още в началото на мандата. Там има конкретни предложения за промени в няколко закона.

Поглеждате ли си често тоя списък?

- Да, поглежда го, там имаше добри идеи. Имаше въпроси по референдума, по промяната на Конституцията и други. Когато става дума в дневния ред на парламента за тези въпроси, си припомням предложенията на този гражданин и някои дори съм поставял. Един от тях бе по промените в Закона за средното образование. Някои от тия въпроси бяха разглеждани в Комисията по образование, дори известна част от идеите намериха отражение в Закона.

Вашият личен приоритет, свързан с Казанлък, през новия парламентарен сезон?

- Работата, свързана с Казанлък, е в голяма степен невидима, но аз не крия, че съм лобист на нашия град. Повечето народни представители също лобират за своите региони. Но, все пак, като народен представител, аз съм част от Комисията по отбрана. Основните въпроси, които разглеждаме там, са свързани с отбраната и Закона за въоръжените сили. А също и такива, свързани с отбранителната промишленост. През миналия парламентарен сезон бяха приети законопроекти, свързани с придобиването на нови самолети и кораби, предстои в Народното събрание да влезе и проект за сухопътните войски. Укрепването на отбранителната способност на страната, което предприемаме, е в унисон с решенията на НАТО от Уелс. Така, че съвсем целенасочено се предвижда да бъдат заздравявани, не само българската армия, но и армиите на останалите страни, членки на НАТО и ЕС. В частност вече се заговори и за създаването на общи Европейски въоръжени сили. Този дебат вървеше и по време на срещата в Братислава, в която участвах наскоро. Въпросът сериозно се поставя и повечето от страните са „За“ създаването на общи въоръжени сили, включително и на обща политика по охраната на границите. Може това да става малко трудно, поради механизма за взимане на решения в ЕС, който е силно демократичен, но така или иначе, това предстои. Със сигурност можем да очакваме една по-силна армия като цяло за ЕС и в частност - за България. Решено е вече, че съобразно План 2020 на ЕС ще увеличим разходите за отбрана от 1.2 до към 2 процента от Брутния вътрешен продукт. Трябва да имаме отбрана, която да може да отговори адекватно на новата ситуация в международен план.