Арсеналецът Пенчо Пенчев: От пещерите до звездите

По негови изчисления в „Арсенал” са преминали 58 години от живота му. От навъртените близо 68 маха 10, в които е бил ученик в малките класове и е служил в казармата, останалите, повече от половин век, свързва с „Арсенал”. Слаб, жилав, с изпитателен син поглед и леко срамежлива усмивка, ветеранът Пенчо Пенчев от Завод 6/130 се оказва истинска енциклопедия.

Родната му къща се е намирала там, където днес са сградите на НИТИ, непосредствено до военната фабрика в Казанлък. Родителите му работят в завода, а той посещава заводската детска градина. В онези спокойни времена расте на воля в края на града, наоколо е широко поле, стърнища, краката вечно са обелени до кръв. Детските и ученическите години минават неусетно в игри и перипетии. Почти всеки ден си намира занимание – тича до Тюлбето, катери Бузово кале, плува в язовира. Свобода, която го прави неразделен с природата и която му дава възможност да се радва на всяко нейно творение и да я преоткрива в различните й форми. Може би това безгрижно детство, заедно със заложената в ДНК-то любознателност към света, обяснява защо ветеранът от Завод 6/130 Пенчо Пенчев се интересува от всичко, което се случва на стотици метри под земята, над нея и в небесата. Запален пещерняк, инструктор по пещерно дело и спасител в пещери и пропасти, леководолаз, турист, маратонец, алпинист, астроном, техник по радио и телевизия... човек с енциклопедични интереси и познания.

Майка му Пенка Ботева дълги години е работила в хромажната на „Арсенал“, а баща му Дончо Пенев най-напред се е грижил за стопанството в завода, после работи в Завод 3, където се е пенсионирал като химически работник. Повлиян от здравата арсеналска връзка, Пенчо записва заводското училище. Като ученик работи като шлосер, стругар, фрезист, зъбонарезчик. Практиката си провежда в заводите 1 и 5. Завършва училището втори по успех, а математиката и до днес остава неговата сила. Сложните изчисления му доставят удоволствие, те тренират ума да бъде бърз и остър. След казармата отново се връща в „Арсенал” – първо в Завод 1/130, а от 1977 година досега – в Завод 6/130. Помни голяма част от историята на предприятието – трибуната пред стола, където по време на почивката работниците играели хора, заводските състезания, съревнованията по цехове, успехите и катаклизмите...

Днес „Арсенал” е коренно променен, обновен, условията на труд са много по-добри, всичко върви напред, казва дългогодишният арсеналец. А себе си определя като 3в1 – фрезист, координатчик и шлайфист. Работи на координатна шлайф машина, където детайлите се обработват до микрони. Работата му изисква математически изчисления, точно разчитане на чертежи, изключителна прецизност при обработката и висока концентрация. Детайлът, който шлайфа в момента, има отвор колкото острието на игла. Но за опитния машиностроител именно в това е професионалната тръпка – колкото е по-сложно и по-трудно, толкова повече те привлича и толкова по-голямо е удовлетворението, че си го направил. Не закъсняват и оценките – избиран е за ударник фрезист и зъбонарзчик, през годините е отличаван с множество награди, а по случай 95 години от установяването на „Арсенал” в Казанлък има паметен плакет и благодарствено писмо, връчени му от изпълнителния директор на дружеството Николай Ибушев за цялостен принос в развитието на завода. За своя професионален път Пенчо Пенчев казва кратко: „Животът ми е свързан с „Арсенал”, тук ми е хвърлен пъпът”. И не пропуска да благодари на всички свои колеги – електротехници и монтьори, които поддържат машините му, на директора на Завод 6 Ивайло Арнаудов и на началник-цеха Иван Василев. Защото е наясно, че в този огромен механизъм, наречен „Арсенал”, човек не може да постигне много, ако няма подкрепата на колегите, ако няма взаимодействие и синхрон между отделните звена и нива.

По пещерното дело се запалва веднага след казармата. Става член на Пещерния клуб към Туристическо дружество „Орлово гнездо” в Казанлък през 1974-а, години наред е бил негов председател. Клубът издава списание „Казанлъшки пещерняк”, в чийто втори брой има стихотворение, специално изпратено от Елисавета Багряна.

За тези 45 години е влязъл в близо 2000 пещери и има 5000 прониквания, тъй като в някои от пещерите е влизал по няколко пъти - например в страховитото „Дяволско гърло“ е прониквал над 10 пъти. Участвал е в повече от 1000 клубни експедиции. В списъка на пещерите са „Темната дупка”, най-дългата пещера у нас „Духлата”, изпълнена с езера и множество различни образувания, интересната пещера „Пепелянката”, пещерата „Леденица” под връх Бузлуджа, красивата "Проходна"... До село Тъжа, където е каменната тринога, има пещера, кръстена на Пенчо Пенчев – Пенчовата, тъй като е негово откритие. Участвал е в окръжни, републикански и международни експедиции. Един от малцината, който се е състезавал по ориентиране на тъмно в пещери. Присъдени му са най-високите български отличия в пещерното дело – златен, сребърен и бронзов прилеп. Отличник е на Българския туристически съюз и е носител на медал „Алеко Константинов“. Десетки почетни флагове и знаменца, носещи автографи от колеги и приятели, съхраняват и до днес паметта за експедиции, състезания, срещи и невероятни житейски случки. Сред медалите има и един много специален. През 1987 година заедно с известния днес учен, физика Алексей Стоев участват в много тежка акция по спасяването на две войничета. Двамата пещерняци категорично отказват предложената им голяма парична награда, но и до днес пазят медалите за храброст, връчени им от Войските към Министерството на транспорта.

Едно от най-забележителните участия на Пенчо Пенчев е експедицията в Алтайска ССР и в Узбекска ССР през 1989 година (на снимката Пенчо, вдясно, е със Саша и Киро). „Това беше голямо приключение – пътувахме със самолет, с влак, с камиони, а накрая с катъри, но си струваше всичко това. На тази експедиция слязох на най-голямата дълбочина - 730 метра в пещерата „Киевская” в Узбекистан. Пълен мрак, стеснения, меандри, невероятно преживяване”, спомня си казанлъчанинът. В дългия си пещерняшки опит има и множество заклещвания в т.нар. тесняци. Например в пещерата „Дълбоката”на 70 метра под земята се заклещил така, че са му били необходими 30-40 минути да се измъкне от коравата прегръдка на скалите. „Танцът със скалата винаги е бил наситен с емоции, страст, еротика, с невероятни чупки и движения на тялото, за които всеки танцьор, акробат или циркаджия ще ви завиди. Понякога, в най-сублимни моменти, придвижването може да стане едва на милиметри и то само когато издишаш въздуха си. Това ми се случи, когато бяхме в хоризонталните меандри край Гинци – разказва Пенчо Пенчев. – Става въпрос за тесняци, които в случая не са просто затворено малко пространство, а липса на пространство”. Казанлъшкият пещерняк се сеща за още един подобен случай и то в любимата му пещера „Пепелянката”, която оставя у него незабравими спомени и ... белези. Това става по време на национална експедиция, след 30-часово разбиване с чукове и лостове на синтрова кора, при което Пенчо, като по-слабоват, със свой колега се мушват в едно „дупче”. „Пълзим си ний така, почти както майка ни е родила, гърчим се във всякакви пози и така сме се усукали, че по едно време гледам пред себе си някакви крака и тъкмо да извикам да си ги махат, за да мога да мина, забелязвам, че са моите... В тези теснотии човек до такава степен се ошашавя, че загубва представа къде е горе и къде е долу – описва преживяванията си под земята ветеранът от Казанлък. – Затова пък, след подобни ситуации, какво неописуемо удоволствие е да се поизпънеш и да поемеш свободно въздух...Трудностите в пещерите, адреналинът, еуфорията от постигане на невъзможното ни дават шанс да гледаме с други очи на света и да се радваме на дребните неща в живота”. Или пък заклещването в Тайните понори край Шумен... И със смъртта на косъм се е разминавал, поне 30 пъти, но въпреки това не престава да слиза и да търси предизвикателствата там, където повечето хора дори и не си помислят.

Спомня си и тържествени събития под земята като сватбата в пещерата „Бачо Киро” или посрещането на Нова година в „Ягодинската” пещера. И за съвместната експедиция край Котел с колеги от побратимения френски град Сент-Ерблен.

Самият той е водил експедиции и е обучил над 800 пещерняци и млади биолози. Най-хубавият му спомен е работата с възпитаници на Художествената гимназия, които създават страхотен екип, а опитът и знанията му намират своите добри последователи.

Участвал е в повече от 400 мероприятия, свързани със спелеоложки и палеонтоложки проучвания, както и проучвания на гробници и тракийски светилища. Пенчо Пенчев има невероятния шанс да бъде един от участници в уникалната експедиция „Динозавър ‘84” в пещерата „Лабиринта”. Тук са открити фосилни останки от морско влечуго, за което се смята че е мозазавър. Намерените кости и зъби трябвало много внимателно да се отделят от скалата, за да бъдат запазени и предадени на учените, спомня си нашият спелеолог.

Любопитна подробност е, че в местността „Каменната тринога“ под Бабското пръскало край Тъжа той открива фосили с перли. Един от водещите палеонтолози у нас Стойчо Бресковски, който вече е покойник, е датирал находката на Пенчо на 70 милиона години! Сред интересните негови находки е и рапан, който той намира по поречието на река Янтра, между селата Скалско и Янтра.

Освен от скалните образувания, Пенчо се интересува от уникалното биоразнообразие, на което са богати пещерите у нас. В епруветки взема екземпляри, които предоставя за изследване в БАН. Така се е зародила и близката връзка между Пенчо Пенчев с известния български биоспелеолог д-р Петър Берон и с най-големия специалист по паяците в Европа доц. Христо Делчев.

„Алпинист на Народна република България” е поредното звание, на което казанлъчанинът става носител. Изкачил е всички български върхове, бил е на Олимп, лично се познава с изявени български алпинисти, сред които е първият българин, изкачил Еверест - Христо Проданов. За поддържане на спортната си форма и до днес Пенчо Пенчев участва в състезания по скоростно изкачване на високи сгради.

Участвал е в редица маратонски състезания, печелил е награди, но най-запомнящо за него остава бягането „По стъпките на Самарското знаме” преди 25 години. В навечерието на 3 март седем казанлъши мъже пробягват 1011 километра от Куйбишев до Стара Загора, следвайки пътя на Самарското знаме. Те изминават маршрута за 98 часа, без да прекъснат нито за миг, като се сменят на определено време. Стигайки до Паметника на бранителите в Стара Загора, поемат към връх Шипка, където отбелязват националния ни празник.

„Освен по спелеология, едва ли има друг любител, който да притежава повече литература по астрономия от мен”, открива още едно свое хоби Пенчо Пенчев – ветеранът от „Арсенал” с толкова много интереси и познания, че човек се обърква, къде е най-добър. И досега се радва на приятелството си с доц. Алексей Стоев, директор на Филиала на Института по космически изследвания и технологии на БАН в Стара Загора, астроном, експредседател на БТС, спелеолог. И когато не е в пещерите, гледа към звездите. Така един казанлъчанин на 68 обгръща Вселената. С желанието си да научи за нея колкото се може повече, и повече.