Дарителите „Арсенал” АД, „Арсенал – 2000” АД и Коалиция „Алтернативата на гражданите” направиха чудеса за едно шипченско семейство. "Безценна е тази помощ, която е навреме", казва кметът на град Шипка Василка Панайотова

Шипка не помни такава буря

За шипченци, тези горди и достойни балканджии, 13 юни 2024 година дълго ще остане в паметта им, в снимките и кратките видеоклипове, които запечатаха как за броени минути светът им се обърна на 180 градуса. Подреденото китно балканско градче, което година след година изгражда своя привлекателна визия, за половин час се превръща в опустошено селище от появилата се от изневиделица буря. „Бедствието порази всичко в града ни – разказва два месеца по-късно кметът на Шипка Василка Панайотова и сякаш отново преживява целия този кошмар. – Красив лилав облак докара градушката в 18.30 часа. Дойде със силен вятър и градушка с ледени топки колкото яйце. Буквално беше апокалипсис. Завари ме в Кметството и от тук гледах какви огромни поражания нанася”.

Веднага след като преминава ураганът, Василка тръгва по улиците и не може да повярва на очите си - градът, който години наред изгражда с много труд, усилия, воля и упоритост, е буквално унищожен. Тонове листна маса се стеле по улиците, примесена с големи купчини лед, клони, счупени стъкла, паднали керемиди, потрошени коли, загинали птици. Силният порой влачи всичко по пътя си и е запушила шахтите, четири улици са под вода. „До 2 часа сутринта обикалях града, за да видя щетите и рано на 14 юни бе обявено частично бедствено положение в Шипка”, продължава разказа си борбената Василка Панайотова, която не губи време и се заема с организацията. Свърза се с Общинското предприятие „Комунална дейности поддръжка на инфраструктурата”, с Държавно горско стопанство и Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”. Всички те се отзовават и помагат за разчистване на улиците и отпушване на шахтите. Над 300 доброволци от цялата страна се стичат към Шипка и се включват в различни дейности по преодоляването на последиците от градушката. Шипченци се мобилизират, започват веднага да оправят покривите си и всички счупено по къщите, подават си взаимно ръка. „Горда съм със своите съграждани, защото показаха достойнство и съпричастност в този толкова труден за всеки един от тях момент”, споделя още кметът на Шипка. Отзовават се и народният представител от Казанлък Илияна Жекова, политически сили, неправителствени организации, Сдружение „Бъдеще за децата”. Благодарение на твърдата ръка и добрата организация на кмета Панайотова, бързо се разчистват всички обществени места в града, в музей „Чирпанлиева къща”, в НЧ „Светлина - 1861”. С читалището нещата не са никак лесни, защото близо 600 кв. м покрив е в много лошо състояние и част от книгите в него са били намокрени, а там се съхраняват 5000 тома.
„Точно по време на тази трескава работа получих много важно обаждане от инж. Владимир Чучумишев, ръководител-направление в „Арсенал” и председател на групата общински съветници от „Алтернативата на гражданите”, който ме попита с какво може „Арсенал”, „Арсенал – 2000” и „Алтернативата на гражданите” да помогнат – връща се отново към онези напрегнати дни Василка Панайотова. – Отговорих, че в момента си почистваме къщичката – нашият общ дом Шипка, и ще си подредим приоритетите, за да кажа от какво имаме нужда. Това обаждане беше изключително навременно, показваше загриженост и топлота... Месец по-късно аз вече знаех къде е най-крещящата нужда от помощ в града и на 17 юли споделих, че семейство Чуканови не само е пострадало от градушката, но то бедно и болно. Владимир Чучумишев от „Арсенал” АД и главният счетоводител на „Арсенал – 2000” АД Димитър Граматиков ме изненадаха, когато един ден направо дойдоха при мен. Заедно посетихме къщата на Боян Чуканов, работник по озеленяването в „Арсенал - 2000”.” И жестът на добротворство не закъснява.

... и такава съпричастност

Дарението, което правят „Арсенал” АД, „Арсенал – 2000” АД и Коалиция „Алтернативата на гражданите”, не само е своевременно, то далеч надхвърля финансовите измерения. „Арсенал” директно изпраща цял екип от подизпълнител на дружеството – фирма „Нешстрой”, отклонявайки го от свой обект. Семейство Чуканови, обитаващо 141-годишната къща, никога не е имало баня и тоалетна. Екипът, изпратен от „Арсенал”, изцяло изгражда вътрешна баня и тоалетна – от „А” до „Я”. Прави се пълен ремонт на единствено възможното за целта помещение – стая без таван, с пръстен под, ползвана за цепене на дърва. И от нея правят истинска баня - изгражда се таван и цялостна ВиК-инсталация, поставят се теракота и фаянс, оборудва се с бойлер, санитарен възел, душ, мивка, аксесоари - всичко, което трябва да има една съвременна баня. Само да завъртиш крана и топлата вода потича. За първи път в едно семейство, имащо твърде нерадостната съдба да живее крайно бедно и изолирано, съсредоточено, поради различни семейни обстоятелства, само в своя си свят. Дарителите в лицето на „Арсенал” АД, „Арсенал – 2000” АД и „Алтернативата на гражданите” не спират до тук. Прави се връзка със септичната яма, която вече е неизползваема. Изгражда се съвсем нова септична яма, за което се правят нови изкопи и се осигурява специализирана техника. Това води след себе си до преустройство на портата към двора и оградата. Сериозни строителни дейности, които всеки, който е правил ремонт в имота си, знае колко много усилия и средства струват. А изненадите не спират дотук. Преди семейството да се нанесе в къщата, го очакват още приятни и практични подаръци от дарителите „Арсенал”, „Арсенал – 2000” и общинските съветници от „Алтернативата на гражданите”. Отделно от това, колегите на Боян от отдел „Битово обслужване и озеленяване“ събират в дарителска кутия 604 лв. и предоставят сумата в помощ на неговото семейство.




спонтанно възкликва кметът Василка Панайотова. „Всички се сплотихме в една верига на доброто и даряваме любов на хора, които са били лишени от нея досега”, радва се тя. И споделя, че Чуканови са семейство с три деца – майката Радостина е на 66 години, пенсионерка по болест. Има две дъщери - 45-годишната Златина е с онкологично заболяване, а 35-годишната Веляна е с психично заболяване и е антисоциална. Синът й – Боян на 44 години, е единственият, който работи и се грижи за болните си майка и сестри, въпреки че и той има здравословни проблеми.
Когато правим репортажа за Чуканови, за къщата и за добротворството, намираме Боян на строителната площадка. В отпуск е, за да бъде до майсторите. Очите му, които по думите на кмета Панайотова, досега винаги са били сведени надолу, към земята, сега греят. И когато вижда всички тези хора, буквално запретнали ръкави, да помагат, да осигуряват средства, материали, работници, техника живецът в него, скрит някъде дълбоко в душата му, покълва и се подава чрез срамежливата му усмивка. А за хората с големите сърца, които даряваха и помагаха, продължават да даряват и да помагат, остава невероятното чувство, че са обърнали живота на едно семейство в посока, за която то дори не е смеело да си мечтае.
Днес Шипка отново хубавее, отърсила се вече от природната стихия, подредена, чиста, привлекателна, сякаш изпитанието, преминало през нея, я е направило още по-силна и горда.