ВСК – призвание и съдба. Така определят работата си двете Стефки – Стефка Тончева и Стефка Ялъмова, споделящи отговорностите и задълженията си във Взаимоспомагателната каса, намираща се на територията на „Арсенал“.
Историята
Отгръщайки страниците на историята на фирмата, заровени в многогодишния архив, откриваме поредния любопитен факт – тази година се навършват 70 години от Общозаводското учредително събрание, на което се взема решение за основаването на ВСК в предприятието. Пожълтелите архивни документи показват, че събитието се е състояло на 10 октомври 1951 г., с инициативата и съдействието на тогавашния профкомитет на завода. Няколко месеца по-късно, през февруари 1952 г., Управлението на спомагателната каса при Министерството на народната отбрана, в чийто ресор е бил „Арсенал“ (тогава „Завод 10“, както се е водил в системата на ДСО „Металхим“), превежда 15 881 566 лева по стария курс на българския лев. Приравнени към новите тогавашни пари, това са 635 262,64 лв. Тази сума представлява първите оборотни средства на заводската ВСК. И още със самото си създаване, по примера на най-голямото промишлено предприятие в страната, Касата също се превръща в най-многочислената и „богата“ каса в България. За историята са останали имената на първите ентусиасти – Косьо Турлаков, избран за председател на УС, Димитър Нешков – секретар, Иван Минков, Ганка Добрева и Иван Неделчев – членове. Ревизионната комисия се състои от председател – Христо Братоев, и членове – Бончо Песев и Илиян Троев. Като касиер е назначена Маринка Димитрова Атанасова, а длъжността счетоводител е поверена на Зорка Ибушева. С годините имената в ръководния състав се променят, но остават в ревниво пазения архив на Касата. ВСК в момента се управлява от Управителен съвет, който се избира на Общо събрание, и в него участва по един представител от всеки завод. Решенията по всички въпроси се вземат от УС с мнозинство.
Архивите
Когато става дума за първите далечни години от основаването на ВСК, Стефка Тончева изважда една стара-стара овехтяла папка и ми посочва: „Ето, виж, всичко е запазено. Тук не може да има грешка“, категорична е тя. От тези листи ясно четем имената на следващите нещатни служители в управлението на касата. Чудя се дали да ги изреждаме, но като се сещам колко са потомствените арсеналци и колко от тях биха открили свои родственици или познати на родителите си, колебанията ми изчезват.
Никола Антонов, Димитър Нешков, Иван Минков, Енчо Ганев, Минчо Белчев – председател, и членове на УС, избран през 1960 г. На щат в Касата са назначени: Зорка Ибушева – счетоводител, и касиер – Стефанка Златева, останали до пенсионирането си в здравото финансово ядро на заводската ВСК. Това са хората, заели се с отговорната задача да разгърнат „прохождащата“ дейност. Дейност, която с времето ще докаже своята важна социална роля.
Отчетите
Продължаваме още малко с историческите факти, за да можем да сравним състоянието на финансово-счетоводната дейност на ВСК към днешна дата.
В първите години след създаването си Касата е отпускала заеми в размер на 100 лева, при набрани лични вноски 40 лв. С финансовото укрепване, през 1967 г., кредитирането достига до 500 лв., а през 1983 г. – до 2000 лв. От архивните таблици с отчети за 1952, 62, 72 и 82 г. личи внушителното нарастване на личните вноски – от 63 000 през 1952 г. до 2 350 000 през 1982 г. Изплатените заеми от 50 000 лв. през първите години достигат до 3 170 000 лв. тридесет години след създаването си. Кривата на финансовото стабилизиране на ВСК в следващите години расте стремглаво нагоре: увеличение на оборотните средства – 40 пъти, изплатените заеми се увеличават над 60 пъти, а собствените средства на членовете на Касата нарастват над 100 пъти. За три десетилетия и изплатените заеми достигат милиони. Както казва сегашният главен счетоводител на ВСК Стефка Тончева: „Грешка не може да има – това са парите на хората, с които ние оперираме“.
Стефки-те
Стефка Тончева започва работа във ВСК през април 1984 г. отначало като касиер, изпълнявайки я до 1990 г. Самата тя си спомня точно този период, когато членовете на касата са били близо 10 000. И това е било съвсем резонно, като се има предвид, че тогава заводът е наброявал около 22 000 души, работещи и във филиалите, които фирмата е имала в страната. Петима специалисти са обслужвали Касата в тези години. Всеки един от тях е освобождавал заеманата длъжност едва след навършване на години и стаж за пенсия. Към този малоброен колектив през 1991 г. се присъединява Стефка Ялъмова като касиер, а три години по-късно Стефка Тончева вече изпълнява длъжността главен счетоводител. Двете Стефчета остават сами да „оперират с парите на членовете на Касата“ от 2010 г. Десет години вече те споделят не само отговорности в работата, но и свои лични и семейни грижи и радости. Това ги прави изключително близки, а доверието, изградено с годините, е фактор от изключително значение за спецификата на самата дейност. И още нещо ги свързва – изключителната отдаденост и отношението им към членовете на Касата, към техните болки и радости. „Всеки идва при нас с желанието да получи финансова подкрепа – кога за хубаво, кога за разрешаване на проблем. Някои са по-резервирани и мълчаливи, други споделят тревогите и предстоящите щастливи моменти, - разказват Стефка и Стефка и често се допълват една друга. - Приятно ни е, когато хората завързват непринудено разговор с нас, чувстват ни близки. А имаме и много дългогодишни членове, с които се познаваме лично. Старали сме се да откликваме на техните нужди.“ Понякога се е налагало решение да се взема буквално за часове. Това се дължи, както на тяхната експедитивност, така и на разбирането от страна на УС. „Важното е всеки, който влезе при нас, да си тръгва от тук удовлетворен и това ни прави щастливи“.
Стефка Тончева не сдържа емоциите си. За нея работата във ВСК е призвание и съдба.
„За нищо на света не бих я сменила за каквато и да било друга работа.
В кръвта ми е да помагам на хората и това ми осмисля живота и ми носи, вярвай ми, неподправена радост, - споделя тя. - Няма как по друг начин да ти го обясня… Който иска, ще ме разбере…“.
Стефка Ялъмова е по-въздържана, но и тя казва, че „за нея работата е важна част от живота ѝ“. Тя е касиер, тя борави с парите. Питам я това не я ли притеснява, натоварва, напряга. „Когато обичаш работата си и я вършиш с желание, напрежението и притеснението отстъпват място като усещане. Може да се прибирам вкъщи изморена, но чувството за добре свършена работа е това, което ми дава сили и енергия“.
Извън работно време и двете „зареждат батериите“,
радвайки се на обичта и вниманието, което получават от семействата и внуците си. Внуците им вече са големи. Големият внук на Стефка Тончева е млад, красив младеж на 20 години. Има и още един – по-малък, на 8. Щастие ѝ носи също и 12-годишната ѝ внучка. Вече млада госпожица. Заедно със семействата на дъщеря ѝ и сина ѝ, те са другото нещо, което осмисля живота ѝ. Каланетиката и водната гимнастика са извънслужебните и семейни задължения, които поддържат духа и тялото ѝ винаги на ниво. И това ѝ личи от пръв поглед, въпреки годините.
На 18 и 10-годишни внуци се радва Стефка Ялъмова. „Трудно ми е да изразя чувствата си към тях, но който има внуци – сам ще го разбере. Всичко след работно време е изцяло подчинено на контактите ми с тях… Това е“.
Обобщавайки споделените мисли за работа и семейство, Стефка Тончева не забравя да ми напомни, че от 2017 г. Касата значително е улеснила работата си чрез
въвеждането на нов програмен продукт – софтуер за обслужване и отчетност,
съобразен с използваната операционна система и начина на работа. Благодарностите за това са отправени към Милан Миланов, който създава и въвежда продукта в експлоатация.
Към края на изтеклата трудна и непредвидима 2020 година ВСК отчита 3867 членове. Максималният заем, който може да бъде отпуснат, е 5000 лв. Обнадеждаващо е, че от началото на тази година молби за членство са подали над 30 работници от дружеството.
Първолета Петкова