29 август - Секновение

Според народните традиции "денят и нощта се стигат", т.е. стават равни по времетраене

На 29 август се отбелязва Секновение. Православната църква свързва деня с отсичането на главата на свети Йоан Кръстител. В житието на светеца е упоменато, че свети Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в град Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана. На същия ден в България се празнува и християнският празник Свети Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.

Този ден се счита за край на лятото - сече се лятото, секат се денят и нощта, стават равни. И този празник има двойствен смисъл според езическите и християнските представи: смъртта на свети Йоан Кръстител и краят на лятото. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител, се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (Секновение).

Смята се за “лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново. Някъде палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Забранява се да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.