На 6 септември 2024 година от 10.00 часа в казанлъшкия храм "Св. Йоан Предтеча" ще започне тържеството по повод 139 години от Съединението на България.

На 6 септември 1885 година в китния подбалкански град Казанлък нищо не подсказва, че в България са станали съдбовни събития. В общината известията за преврата са посрещнати със смесени чувства на недоверие, радост и безпокойство. Страхът от евентуална турска окупация след станалото надделява: „Благоразумният Казанлък посрещаше с радост акта на Съединението, ако той е станал, но не желаеше да стане играчка на някоя авантюра и затова искаше положително да знае действителността.”

Стефан Мирчев, съвременник на събитията, описва как вестта за провъзгласяване на Съединението е приета в Казанлък: „Като ученици, постъпили в четвърти клас, отишли бяхме в местността „Саръ-аланъ” – на изток от Казанлък, да гледаме обучението на войниците от местния гарнизон, които се приготовляваха за маневри, начело с началниците си. При обучението дойде човек на кон, подаде книга на командиря - настъпи раздвижване, радост, посърналост, униние! Съединението между двете Българии – Северна и Южна, било провъзгласено! Княз Александър Батенберг щял да пристигне с войски от Търново!”

В 11 часа на 6 септември съмненията на казанлъчани са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото. Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена. В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за съединението се посреща с искрена радост!

Успокоение предизвиква телеграмата за признаването му от княз Александър І, прочетена на площада на осми и съобщението, че ще посети Казанлък. Князът пристига в града вечерта заедно с министър председателя Каравелов. Посрещнат е възторжено от кмета на града Костадин Т. Касев и градските първенци, а около издигнатата по пътя за Шипка триумфална арка се стича множество народ. След като двамата приветстват казанлъшката общественост, за кратко си почиват и заминават за столицата на Съединението - Пловдив. Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, общинското самоуправление в Казанлък започва да се развива под знака на партийните борби. На 7 май 1886 г. за първи път е разпуснат Общинският съвет в града.