120 години с химна „Върви, народе възродени"

На 24 май празнуваме официално делото на славянските просветители Кирил и Методий.
Свидетелства за честване на празника се откриват в арменски летопис от 1813 г., организиран от гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя – създатели на глаголицата. Денят не е избран случайно – това е общият църковен празник на двамата равноапостоли.
Този ден се превръща в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата, в години, в които България не съществува на политическата карта на Европа, но съществува българската духовност.
От това първо честване на празника са изминали 170 години.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий", композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я пеели всички.

Така се ражда всеучилищният химн "Върви, народе възродени". Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).

През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч". Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история. От всичките 14 куплета възхвала на светите братя, днес най-често се изпълняват първите 6.

От 9 декември 2020 г. след приети промени в Кодекса на труда, наименованието на най-светлия български празник – 24 май се променя и от „Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура“ вече носи наименованието „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
А "Върви, народе възродени" си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.
И го пеем с просълзени очи.
Вече 120 години.