Това разкрива ревностният летописец на казанлъшките родове съдия Стефан Саранеделчев


„Да преодолеем забравата – летопис на стар казанлъшки род” е третата книга на казанлъчанина Стефан Саранеделчев, юрист по образование, задълбочен изследовател на стари казанлъшки родове, казанлъчанин и родолюбец. Това е поредната документална книга на бившия дългогодишен заместник-председател на Окръжен съд – Стара Загора, в която той описва още едно родословно дърво с дълбоки корени в Казанлък. Наред с това, Стефан Саранеделчев разкрива много интересни и неизвестни дори факти, свързани със събития, хора и емблематични места в града на розите.

„Книгата „Да преодолеем забравата” е за рода ми с родоначалник Недялко, роден в началото на 19 век в Казанлък. При измъчване от разбойници те му извадили едното око. Поради това са започнали да му казват Кьор Недялко ( от турската дума "кьор", която означава сляп, а на децата му викали „кьорнедялковите, а рода станал - Кьорнедялковия”, разказва Стефан Саранедлчев.

От второто десетилетие на 20 век постепенно потомците от рода изоставят това фамилно име и предпочитат да се именуват Недялкови. Последните официално изписани с тази фамилия са прадядото на Стефан Саранеделчев - Дечо Денев Кьорнедялков и първият му братовчед Стефан Христов Кьорнедялков. Прадядо му Дечо е роден 1865 г., а е загинал през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 г. В негова памет Стефан Саранеделчев пише тази книга с родови изследвания.

Името на Дечо Кьорнедялков е изписано на западната страна на Паметника на загиналите във войните казанлъчани в парк "Розариума". Братовчед му Стефан е брат на бабата по бащина линия на писателката Лилия Димитрова. Той е загинал през Първата световна война - на 12 септември 1915 г. Името му също е изписано на Паметника в парк "Розариума".

Има още един от рода, който е изписан на този паметник. Това е Иван Дочев Сапунов, загинал на 17 октомври 1912 г. в Балканската война. Негова е била къщата на ул."Хр.Ботев" № 52, където за кратко през последното десетилетие на 19 век е бил настанен под наем Работнически клуб "Дружба".

Съдия Саранедлчев разкрива и още една любопитна подробност, която той пази в огромния си архив от спомени и документи: „През 60-те години на миналия век къщата е отчуждена и там направиха музейна експозиция, в която изложиха печатната машина, на която в Печатница "Надежда" се е печатал "Работнически вестник". В действителност Печатницата не е била никога там – уточнява неуморният казанлъшки хроникьор, - а на ул."Славянска" и там на един от жилищните блокове има скромна паметна плоча. По незнайни причини преди 4-5 години от БСП сложиха плоча на Сапуновата къща с погрешен текст, че там е била печатницата...”

Първата книга на Стефан Саранеделчев е за рода Саранеделчеви – по бащина линия на неговия баща Дечко Саранеделчев, и носи заглавието „Да съхраним зелените клонки”. Така, както вековният Гранитски дъб изсъхва, така и родословното дърво се загубва във времето, ако няма кой да го възроди, разказва Саранеделчев, който се захваща с нелеката задача да възстанови родствените връзки.

След това Стефан Саранедлечве започва усилена изследователска работа, свързани с рода на Пенчо Калайджиев – по майчина линия на неговия баща. Пенчо Калайджиев е роден през 1815 година и е бил един от майсторите калайджиии на медни съдове и гюлпани в Казанлък. Занаят, особено популярен по онова време, когато розопроизводството е било важен поминък в долината. Стефан Саранеделчев намира всички по-възрастни живи роднини, прави връзка с техните наследници, издирва овехтели документи и създава втората казанлъшка хроника на старите местни родове - "Да възродим задружността", която той представи пред своите съграждани миналата година.