Под това мото на 19 декември в Литературно-художествен музей "Чудомир" ще бъде открита фотодокументална изложба по повод 50 години от смъртта на писателя Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Неповторимият писател, художник, карикатурист, избрал Казанлък за място на своето перо, напуска този свят на 26 декември 1967 година, като сам избира смъртта пред страданията то нелечимо заболяване.

В двора на неговия дом в Казанлък се намира гробът, където на 19 декември 2017 година от 11.00 часа ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на писателя, след което ще бъде открита и изложбата.

Димитър Христов Чорбаджийски е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. През 1901 г. завършва първоначалното си образование в родното си селка, а през 1904 г. - прогимназия в Казанлък. Баща му е имал планове за своя син – искал е той да стане офицер или търговец, докато майката на Чудомир го е насърчила да се занимава с рисуването. За този избор самият писател разказва в своята автобиография:

"Във Военното училище приемаха само синове на богатите и въпреки, че в село имахме голям двор, не ме признаха за дворянин и отказаха да ме приемат. За свещеник също не ме харесаха, въпреки че ядях блажно през пости и вече нарушавах някои от десетте божи заповеди. Тогава той реши да ме направи бакалин, но като се увери, че съм раздавал стоки повече на вересия и везните се наклонявали все в полза на клиента, отчаял се съвсем. Тогава реших да постъпя в Рисувалното училище..."

До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва четирите курса на Държавното художествено-индустриално училище в София (мобилизиран по време на Балканската война), но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.

През 1921 г. се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова. В периода 1920 – 1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.

През 1932 г., когато се налага да напусне учителското си място (Серафим Северняк в своя очерк за Чудомир цитира закон, съгласно който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа), Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на в. "Зора". Тази дейност се е изразявала в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г., когато Чудомир пише писмо до главния редактор на вестника, с което заявява оттеглянето си: "Настъпи период на преоценка на ценностите. Не съм съгласен с политиката на в. "Зора". Не съм доволен от постигнатото. Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир."

През 1929 – 1930 г. специализира рисуване в Париж - командирован "да се запознае с методиката и пропедевтиката" по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена.[1] През 1937 г. пътува до Рим, Венеция и Римини.

От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 г. става народен представител в Петото народно събрание от Павелбанския район. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието Народен деятел на културата .

Няколко дни преди смъртта си, Чудомир предава на Серафим Северняк свитък с листове - "Драсканици в болницата", включени в книгите "Избрани разкази" (1967 г.) и "Под шарената Черга" (1981 г.). Там, с привичното си чувство за хумор, Чудомир отбелязва: "Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище“, ако не вали дъжд.". Една друга мисъл от същите записки вероятно може ба бъде свързана с неговия избран край: "След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…".

Умира на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.

В едно писмо до Константин Щъркелов Чудомир пише:

"Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли полза на народа си? След тая ужасна борба на живот и смърт между двата противоположни свята къде сме ние? На чия сме страна? Кому помагаме чрез изкуството си?".