3 века отбелязва казанлъшкото село Средногорово

Празникът тази година е на 30 и 31 август

„Там, под няколко вековни дървета, където се събират трите рекички, някой си дядо Балчо направил хубав кладенец – стубла с пивка и студена вода. Край този кладенец се появяват първите чардаци за овцете и козите, първите овчарски колиби, а след това и къщурките на новото село... Според старата летописна книга на училището това е станало в 1719 година. Така и започнало да се нарича това селище – Чардак кьой. Тутакси зад реката са сборищата на първите заселници – попкините, йовколовите, до кладенеца са топалите и т.н. Тук, само на няколко метра от стублата, е и последното, запомнено от дедите ни и от нас, черковището на селото...”. Това разказват пожълтелите страници за сътворението на село Средногорово. Предоставя ми ги Коста Мерзачиев, бивш кмет на населеното място, настоящ главен специалист в Кметство Средногорово и един от най-активните радетели и деятели за възстановяване на храм „Св. Георги Победоносец” в селото. А поводът е повече от знаменателен – цели 3 века от своето създаване отбелязва тази година едно от най-китните казанлъшки села – Средногорово.

След Чардак кьой селото се преименува на Казъл ачдере, което означава Елшова гора. А за името на близката река Гюрля версиите са две – или произлиза от думата "гюрлюк" – треволяк, или от турското „гюрля” – буйна, мътна река.

Днешното си име Средногорово получава с Царски указ № 462, публикуван в Държавен вестник от 13 декември 1906 година.

Според летописите на селото, средногорци вярвали в освободителното дело и затова сами организирали таен революционен комитет през лятото на 1870 година. Спори се още дали Васил Левски е минал оттук, като Константин Старчев и Тодор Ненов твърдят, че когато Апостола обикалял Розовата долина, е основал комитет и в Средногорово. А средногорецът Начо Димов дори твърдял, че лично се е ръкувал с Левски при идването му в селото.

По време на Руско-турската освободителна война селото е изравнено със земята. След Освобождението то се възражда на същото място върху руините.

Килийното училище в селото съществува от 1834 година, а първата самостоятелна училищна сграда е издигната през 1869 година. За усилена читалищна дейност се говори още в периода 1881-1900 година.

Още любопитни подробности крият историческите документи за Средногорово. Например, първата ел. крушка светва тук на 31 декември 1949 година, а през 1967 година е построена обществена баня и е открито горско-климатично училище. През 1973 година са построени два циментови моста, а една година по-късно е изградена радио мрежа. През 1979 година е осъществено цялостно водоснабдяване на селото.

Новата мраморна чешма в двора на храма

Преди 140 години, още в първата година след Освобождението на България - на 30 септември 1879-а, е изцяло възстановена и осветена църквата „Свети Георги Победоносец”. Таваните на храма са великолепно изписани от казанлъшкия майстор-зограф Петьо Ганин, съратник на Васил Левски. За „възкръсването” на Светата обител за нов живот неуморно се трудят бившият кметски наместник и настоящ касиер на Църковното настоятелство при храма Коста Меразчиев и настоящият кмет на Средногорово Илиян Илиев. Няколко години поред, с благотворителни кампании и активна дейност те привличат дарители и набират средства за възстановяването на църквата.

По традиция празникът на селото е на 19 октомври, когато се почита Св. Иван Рилски. Тази година честванията ще бъдат на 30 и 31 август. Вечерта на 30-и започва с тържествено събрание и концерт на детско-юношеския състав на ансамбъл „Арсенал“. На 31 август ще бъде отслужена Божествена света литургия в храм „Свети Георги Победоносец“, следва празничен концерт на ансамбъл „Гъдулица“, освещаване на обреден курбан и народно веселие с оркестър „Наздраве“.