Субективно за една изложба: Къщата на Бога

Ако Господ реши да си направи нов дом в нашия град, да отиват там всички, не само да утешат вярата и болката си, а да станат радостни и пълни със светлина, ще повика всички художници и ще им каже:

„Няма големи и малки, няма учени и неучени, даже онази стена, северната, искам с пръсти да я нарисувате, всеки по своята пътечка да върви и със своята крачка... Ха, направете го!“

И, за да стане този дом светъл и радостен като самото Изкуство, трябва да има много прозорци, отгоре до долу, и тях ще ги изрисува Румен Петков. За да влиза слънцето и неговите слънчеви зайчета, дори когато навън е най-гъста мъгла и най-черен мрак. Защото Румен може да вкарва светлината и радостта в своите картини.

Веско Радулов ще съживи къщите, спомените и зимата, родопските стада кози... Ще зазвънят техните чанове, за да стане този Божи дом български и да мирише на българска земя.

За Апостол Заров е царският ред на иконостаса, защото изживява иконите с душата си, с оная мистика от Атон, която носят само средновековните зографи от манастирите по цялата православна земя.

За скулпторите – за Велин и Петър Пешев, Ваньо Колев, Митко Койчев и Григор, остава за изваят иконостаса. Със змейови сватби и кръщенета, с ангели и митични животни, вплетени в дверите на самия живот, в трона владишки, в проскинитария. За да може да се дивят всички, да се радват и да благославят ръцете на тези майстори.

Антон Антонов е драматичен художник. Дори пейзажите му са драматични и заредени с цветна енергия или с хармонията на малкото цветове... За него е „Колелото на живота“ и всички други кръстопътни сцени между този и другия живот.

На Росен ще дадем апостолския ред, да спори с апостолите дали да рисува апокрифите, които сънува като изгорени черно-бели фрески, или да разкаже някоя приказка за мечтаните острови на Древната Британия.

Димитриус ще ни покаже онази първична техника на енкаустиката, за да се превърне всичко в ансамбъл и да зазвучи поетично като онези първи и древни икони от Синайската планина.

Стефана Стойчева – свободна като птичка Божия ще нарисува нещата, които ни правят истински щастливи, ще ги изведе в символи, в семенца, които да пускаме, за да намерим пътя завръщане. Защото само завръщането превръща къщата в дом, а всеки храм – в Божи дом.

Анастасия Гюкова ще извая с цветни мъниста своя собствен живот, защото целият е отдаден на изкуството, на споделената любов... и защото този живот свети отвътре със собствена светлина, скромна и достойна.

За Митко Витанов е абстрактната композиция на източната стена, първо нея да осветява слънцето и да тръгва тая светлина по собствени пътища в стенописите, чертаейки безкрайните, привличащи пътеки на нашите стъпки...

И накрая Господ, ако е доволен от нас, ще ни повика и ще ни попита: „Знаете ли защо ходя бос по небето? Защото дадох обувките си на оня старец с износеното палто, дето събира мукава по улиците на този красив град и цял живот ме рисува... А, вървете си сега!....“

Честита Коледа!