От 2023 година, след проведен конкурс, Държавният архив в Стара Загора се оглавява от Калина Маджарова. Дамата е завършила „Балканистика“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1996 г. В Старозагорския архив работи от 2017-та. В последните месеци екипът работи по дигитализацията на най-старите фондове – до 1945 г., постъпили от Община Казанлък. Как върви процесът и какви са предимствата при прехвърляне на архивите от хартиен на цифров носител, както и за интереса на казанлъчани към дейността на отдела, е поводът за нашата среща с г-жа Маджарова.
Архивът в Стара Загора е създаден през 1952 г. към Окръжното управление на МВР. От 1961-а е административно подчинен на Окръжния народен съвет, а от 1988-ма е прехвърлен към Община Стара Загора, от 1992-ра е към Главно управление на архивите при МС. От 1978 до 2010 година е със статут на дирекция, а от 2010 е отдел към Регионалната дирекция „Архиви“ – Бургас.
-Г-жо Маджарова, представете накратко основните дейности, с които сте ангажирани?
-Основната задача на всички звена от системата на Държавна агенция „Архиви“ е да осъществява подбора, регистрирането и обработването на документи от общинските и областната администрация, държавните и общински институции, организации, както и на значими личности от местно значение. Според българското законодателство, за всеки документ, издаден на територията на страната, има определен срок за съхранение. Например, всички учрежденски и финансови документи се съхраняват 20 години, след което постъпват при нас. Документацията за стаж и осигуровки отиват в Националния осигурителен институт. Тези, които имат по закон малък срок за съхранение и подлежат на унищожение, се обработват и унищожават с протокол, според строго определени правила.
Според вида си, във фонда ни има два вида документи – учрежденски, които са по-голямата част, и лични. Към януари 2023 година, в старозагорския архив и в хранилищата ни има 3338 архивни фонда, 185 486 архивни единици, 513 частични постъпления, 2465 спомена, и още – снимков материал: фотоси, негативи, стъклени плаки, плакати и филми.
Всички тези носители на информация, разбира се, трябва да се съхраняват при подходящи условия – при определена температура, влажност и т.н. И тъй като фондът е с доста голям обем, използваме и външни хранилища.
Другата основна функция е научно-методическото ръководство и контрол на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви.
В архива има читалня, в която се ползват наличните томове справочна литература по история, архивистика и други области на науката – речници, енциклопедии, каталози, документални сборници, периодични издания и т.н., тъй като всяко едно тяхно изваждане носи известен риск от увреждането им. Цифровизацията има за цел точно това – осигуряване на достъп до широк кръг потребители и по-ефективно опазване на оригиналите. Разбира се, това е доста дълъг процес, защото обработката става бавно, а и екипът ни в момента е много малък – само четирима служители. Разбираемо е, че имаме и други ангажименти и затова със сканирането и обработката се занимава само един от нас. Дигитализацията на документи от Градския народен съвет в Казанлък и другите общински центрове в областта, т. е. за периода на социализма, се предвижда да стане на по-късен етап.
- Кои са най-старите документи, съхранявани в Стара Загора?
-Най-старият от учрежденските документи, които съхраняваме, е протоколна книга от 1867 г. на читалище „Развитие“ в Чирпан и един султански ферман за строителство на църква в село Виден, Павелбанско. От личните фондове безспорно най-ценни и стари са спомените на поп Минчо Кънчев от Арабаджиево (Коларово) – емблематична личност, възрожденец, съратник на Левски, диарбекирски заточеник и енциклопедична личност за времето си. Той е и авторът на книгата „Видрица“, в която до голяма степен са описани личните му спомени, които се съхраняват при нас.
- Извън учрежденията, по какъв начин придобивате постъпления за личните фондове?
-Най-често това става чрез дарения. Близки на бележити личности предават документи за тях, като последните такива сме получили за поета Стойчо Стойчев – от съпругата му Таня Стойчева. Това са дипломи, статии, стихове и публикации. Също така документи на покойния Николай Колев-Босия дари Георги Динков, който има роднинска връзка с него. Сред тях е първата стихосбирка на поета-дисидент „Бели Диарбекирски нощи“, която е машинопис и с ръкописно нанесени бележки и дата 27-28 април 1989 г., както и Протокол за претърсване, обиск и изземване от 20 май 1989 г., извършено от служителите на МВР - Стара Загора в дома на Николай Колев.
Тази година получихме и едно много ценно за нас дарение, от частна фирма. Осигуриха ни техника, която ще подпомогне хората, посветили се в служба на архивите. Четирите монитора, четирите компютъра, мултифункционално устройство модел HP, както и мултимедия с проектор и екран ще ни бъдат много полезни – особено при нашите презентации и обучения, които правим извън нашата база.
-Кои са вашите ползватели и какви са условията за ползване на архивите?
-Всеки, който проявява интерес към съхраняваната от нас информация, има достъп до нея. Разбира се, има определени стъпки за това – подава се заявление за ползване на определен документ, издават се читателски карти със срок от един, шест или 12 месеца, като тези карти дават правото да се ползват документи във всички подразделение на Държавна агенция „Архиви“ в страната. Наши потребители са служители от различни културни институции в района, студенти, ученици и научни работници, хора, интересуващи се от миналото, т.е. аудиторията ни е разнообразна. Имаме и групови посещения. През тази година, по своя инициатива, при нас дойдоха учениците от 9 А и 9 В клас, група „Род и памет“ на ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ - Казанлък с ръководител г-н Николай Марков. Поводът за визитата им бе 140-годишнината от създаването на училището. Те имаха възможността да се докоснат до Летописна книга за периода 1912-1915 г., съхранявана във Ф. 741К - Казанлъшко държавно смесено и образцово училище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Казанлък и документи от Ф.1022 - Втора политехническа гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ - Казанлък, както и да разгледат и да се запознаят с нашата дейност.
В момента, по програмата за дигитализация на архивите, се обработват документите от Община Казанлък за периода 1893-1945 година. За разлика от Стара Загора, където общинските архиви са унищожени при пожар в средата на 40-те, в Казанлък имаме пълен обем от запазена информация. Това са протоколни и заповедни книги, в които са описани какви решения са вземали тогава общинските съветници, какви заповеди са издадени от градската управа и т.н. Те ни дават информация за обществения, политическия, стопанския и културен живот по онова време.
Процесът с дигитализацията започна с документацията от Община Чирпан, за същия период, която вече приключи. След сканирането и обработката на тези учрежденски фондове, те ще бъдат качени на платформата на Държавна агенция „Архиви“. Там потребителите ще имат пълен и свободен достъп до тяхното оригинално съдържание. По този начин ще се обезпечи и по-доброто опазване на оригиналите обучителните ни дейности и работата ни с различни фирми и институции. Всеки дарител получава грамота, а при постъпления във фонда, се прави и преценка от експертна комисия. Има възможност и за откупване на документи, за което също си има процедура, с която трябва да се обоснове необходимостта от такава придобивка.
- Сградата на старозагорския архив е била паметник на културата?
- Така е, но неизвестно защо, този статут е отпаднал преди години. Сградата е достроявана през годините, но старата част е изградена и е била собственост на известната индустриална и търговска фамилия Шаханови. Те са били едни от големите производители на спиртни напитки. В началото на 20 век се занимават само с търговия и повечето членове на семейството се преселват в столицата. Сега бившият Руски пазар в Стара Загора носи името на Васил Шаханов, който е бил първият известен представител на фамилията.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!