Костюмографът на „Бояна“ Джанина Байкушева: Носията ни идва от траките

Със спектакъла „Бендида – всемогъщата господарка на траките“ на Театър „Любомир Кабакчиев“ се откриват Празниците в Долината на тракийските царе ‘2025 на 28 август, четвъртък, от 20.00 часа в парк „Тюлбето“, зад Казанлъшката тракийска гробница

Проектът е по програма на Министерството на културата, либрето и режисьор –Светлин Ивелинов, музика – Милен Ямаков. Партньори са ИМ „Искра“, ОДК „Св. Иван Рилски“ и Археокомплекс „Долината на тракийските царе“.

Джанина Байкушева е художник на костюмите. Тя е дългогодишен костюмограф, управител на гардероба на Nu Boyana Film Studios – София. Завършила е Националната художествена академия, специалност „Текстил“. Обича текстила – да багри, тъче, съчетава, да работи с цвета. Киното ѝ го дава. Животът ѝ минава между изложби и кино. През 1983 г. започва като аниматор, но алергия към боите я праща в игралното кино като скриптер в сложната продукция от девет серии „Под игото“ на Янко Янков. Следват над 10 самостоятелни изложби, включително на килими, някои от които с награди и оценявани на десетки хиляди евро. Награди получава и в киното – от Япония, Ню Йорк, Чикаго, скандинавските страни, но не им води списък. За нея е важно чрез костюма да гради характери. Работи обратно на колегите си – първо „събира“ костюма като идея и материали, после рисува, защото не винаги това, което рисуваш, можеш да го изпълниш на сто процента.

Този подход прилага и със световните звезди. Антонио Бандерас приема без никакви промени всичките нейни костюми в пет щендера за 37 сцени.Така е и с „Конан Варварина“. Със звездите, с които работи, Джанина има и приятелства. Но спазва йерархията в киното, защото я уважава, макар да ѝ се е случвало и да разхожда звезди на пазар в софийски молове. По тяхно желание и по изключение.

С Ивелинов се познават от филмови проекти. Имат общ интерес към историята, траките, корените на българското. Но поканата за Казанлъкя изненадва. Това е първата ѝ среща с театъра.

- За пръв път в театъра – имаше ли изненади?

- Беше притеснително в началото, целият ми живот е в киното. Театърът е по-различен.Да,имах лутане, но Светлин ми даваше кураж да правя това, което искам. В театъра на Казанлък срещнах много сърцати хора. Екипът, който работи за костюмите, е невероятен! Оставам с много хубави впечатления и дълбока благодарност за техния професионализъм, любопитство и креативност! Директорката Нели Шабанова е много сърцат човек!

- С какво Ви предизвика тракийският костюм, как се ориентирахте в търсенето на баланса между автентичност и фантазия?

- Имахме много разговори с режисьора.Тръгнахме ентусиазирано по новите проучвания за траките, намерихме доста материал, различен от онзи, който се вижда в гробниците. Там най-често са жрицив техния свят – на границата между реалността и отвъдното. Искахме да направим нещо различно. Тракиецът е много пъстър като облекло. Костюмът на мъжа е много по-бъбрив от женския. Имаме и характерната шапка, позната от фреските в гробниците. Тракийците са били много добри занаятчии, но и воѝни, бранили границите. Когато мъжете са извън селото, жените го пазят–те не само обгрижват дома, те са воѝни, пазителки. Това, което открих при търсенията си за този проект, е, че началото на нашите национални костюми датира още от траките. Разбира се, с много промени в годините. Но ризите, сукманите и панталоните са били характерни и за жените. И не са толкова ориентирани към гръцкото облекло, колкото са свързани с нашия фолклорен костюм. Предвид това, че публиката едва ли познава добре най-новите изследвания, решихме в женското облекло да стъпим на познатата гръцка традиция, но с повече, по-скоро, тракийски елементи. При мъжете включихме елементите на тракийците от откритите нови фрески, затова са по-цветни, разбира се, в землисти цветове, природни. Имаме още богиня, бог, жрица, нощни стражи, дори превръщане на един от селяните в елен. Вървейки през процеса, търсехме разпознаваемост на героите чрез костюмите. Много интересно, огромно удоволствие! Едно вълшебно пътуване! И всичко е изработено от нас. От 16 костюма, договорени в началото, стигнахме до 36. Използвахме предимно естествени материали – вълни и коприни, лен, кожа. Заради балета, който се играе, трябваше да търсим олекотяване и собствен живот на плата около тялото, феерия. При този проект проблемът беше публиката да припознае тракийците, без да ги възприема през популярния образ на древните гърци. Защото има разлика, обидно е за мен да ни отъждествяват. Ние сме тракийци – това, което сме. Да не забравяме, че гърците са възлагали на тракийците изработката на ризниците си – нашата земя има всичко – метали, кожи… Анатомичните ризници от битките на гърците в голяма степен са правени от тракийци. Работихме много със Светлин, заедно взехме баланса.

- Траките не са единствените образи, градени от Вас в костюм. Кой е любимият Ви исторически „прозорец“, който отваряте с най-голямо удоволствие?

- Обичам римския период, много е богат, пъстър. Но Рим не е само Рим, това е средище на хора от цял свят – всеки със своите дрехи. Когато става дума за исторически филмови продукции, трябва да се познават стопанството, историята и географията. Много неща се изучават, за да можеш да обхванеш цялата картина, за да не стои тя стерилна. Много е интересно! За всеки проект се учи – също и кройки, материали. Така научих, че нацистките униформи от Втората световна война са в различни нюанси на зеленото, не са еднакви, защото са шити в множество малки работилници.

- Ползват ли се още в нашето кинодрехи от „раклата на баба“?

- Някога костюмите се събираха и така. По принцип за масовките се вадят костюми от гардероба, но актьорите винаги се обличат наново – търси се голяма доза достоверност, но има и фантазия на художниците. Пробите са задължителни за всеки костюм, който правя, а някои костюми ги обличам и лично. Когато има балет, танци в киното, винаги търся движението в плата, последователност в догонването на движението на актьора. Има различни похвати, за да постигнеш и важното удобство на костюма.

- Каква е съдбата на дрехите след всеки проект?

- Много различна. Понякога производството се запазва за продукцията, друг път, както при нас, в Бояна, се стремим да обогатяваме постоянногардероба си, да запазваме всичко. Лично се стремя към това като мениджър и създател на този, вече голям, гардероб, който претърпя много промени след покупката на Бояна филм от чужденци. Понякога, както в Disney, продукциите имат собствен гардероб. Но това не е самоцел, то изисква място, организираност и начин на съхранение, което е сложно, а някои костюми са толкова специфични, че се използват след много години, трябва да се пазят.

- Имате ли музейна сбирка, би било интересно.

- Бояна съществува от 1963 година.В първите големи филми масовките не се правеха по компютърен път, както сега, а се обличаха хиляди статисти. Имахме прекрасни експонати, част от тях са сега в Националния исторически музей и в други музеи. И до днес имаме уникати, подарени от царския дворец, от военните… В момента наши костюми са в музеи, можем да ги ползваме само като модели. Тъканта остарява. Когато не се поддържа добре, се разпрашава. А и кройките са много важни, особено днес, когато в ежедневието не обръщаме толкова внимание на детайлите в облеклото.

- В Бояна идват световни звезди, как ви възприемат?

- Работим основно чужди продукции. В началото чужденците идват с голям страх, но, ако се допитват до колеги и лично се убедят, виждат, че тук екипите са на световно ниво. При кризата със стачката на актьорите и сценаристите в САЩ заради навлизането на изкуствения интелект, се оказа, че той не работи в най-добрия план. Един и същ е, независимо, дали ползва речника на Пушкин или Хемингуей. Когато прочетеш разните сценарии, виждаш, че историята е еднакво плоска и повърхностна, без дълбочина и човешки опит. Дори грешките на човека липсват, понякога те са по-ценни от многото знания, защото дават солта на нещото, което правиш. Колкото до актьорите, те се чувстват много спокойни в България, няма папараци и тълпи, които да ги нападат.