За първи път показват архиви от строителството на Паметника на Свободата

За първи път ще бъдат извадени от архивите интересни документи и предмети, свързани със строителството, освещаването и откриването на Паметника на Свободата. Ножицата, с която е прерязана лентата при откриването на емблематичния монумент, чертежи на градежа и на лъвската фигура, схема на разположението и ред други книжа и вещи, някои от които непоказвани досега, ще бъдат експонирани по случай 85 години от официалното откриване на Паметника. Изложбата под наслов „Строителите на Паметника на Свободата”, която събира всички тези ценни архиви и ги представя на обществеността, се открива на 23 юли от 18.00 часа в Художествена галерия – Казанлък. Изложбата е организирана от Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” със съдействието на Държавен архив-Търговище и Национален военноисторически музей.

„Идеята е да бъдат показани хората, които са изградили паметника, работейки на строежа при тежки метеорологични условия, положили огромни усилия и още по-голяма лююбов, за да го има този символ на българската Свобода”, каза директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа” д-р Чавдар Ангелов.

Паметникът е открит на 26 август 1934 г. от цар Борис III. Над сто хиляди души се стичат за празненствата. Присъстват и 80 живи опълченци. Идеята с такъв монумент да се увековечи подвигът на руските воини и българските опълченци, дали живота си за свободата на България, възниква още по време на Учредителното събрание на 13 април 1879 г. Дават я народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.

Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема решение, във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността - връх "Свети Никола".

На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника.

Но за самия паметник още няма проект. Изготвянето му се забавя цели 3 години и едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс за проект на паметника с краен срок 31 декември 1924 г. Но резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.
Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата, и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа.

Инж. Данчов назначава нов главен майстор - Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание. Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. Пясъкът карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно.
Каменната кула на паметника е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж спира, по политически причини.

Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът вече бил отлят в Софийския военен арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Трябвало да се пренесе до върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглили лъва до върха.

Разположението на лъвската фигура върху паметника се оказало проблем. След дълго умуване от тогавашния Министерски съвет, било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите.

При окончателните довършителни работи се включили части на трудовата повинност от Стара Загора.
По време на тържественото откриване на Паметника на Свободата бил проведен преглед на войнските части, на випускниците на военните училища и били присвоени офицерски звания.