Истински хроникьор на стари казанлъшки родове е съдия Стефан Саранеделчев. Всъщност, той би ме поправил – от 3 години е пенсионер. Стефан Саранедерчев е работил всичко - стругар, шлосер, чертожник, технолог. После е завършил право и е бил юрисконсулт. 21 години е работил като съдия,15 години е бил заместник-председател на Окръжен съд – Стара Загора. Заклет казанлъчанин.

Последното твърдение Саранедeлчев доказва с изключителната последователност и прецизност, с която изучава казанлъшките си родове. Повече от 200 години назад той се връща във времето и изследва родствените връзки на наследниците, като включва и техните половинки в житейския път – снахи и зетьове.


Преди 16 години, в един топъл августовски ден, втора братовчедка на неговия баща Дечко Саранеделчев – Христинка Матанова, споделя: „Навремето, като се зададат празници, обикаляме всички роднини, а те ще извадят сладка, ще направят качамак и меко (катми) и без големи гощавки, ще седнем на масата не за ядене и пиене, а за сладки приказки, за взаимопомощ и подкрепа. Много задружни бяха нашите баби и дядовци, майки и бащи! Така ми се иска тази задружност поне мъничко да се възроди!”. Тези думи на родственицата на съдия Саранеделчев се запечатват в главата му като на магнитофонна лента, затова решава да опише в хронологичен ред историята на своите казанлъшки родове.


Първата книга е за рода Саранеделчеви – по бащина линия на неговия баща Дечко Саранеделчев, и носи заглавието „Да съхраним зелените клонки”. Така, както вековният Гранитски дъб изсъхва, така и родословното дърво се загубва във времето, ако няма кой да го възроди, разказва Саранеделчев, който се захваща с нелеката задача да възстанови родствените връзки.


Провокиран от думите на леля Христинка Матанова, след като приключва с рода Саранеделчеви, той започва усилена работа да издирва рода на Пенчо Калайджиев – по майчина линия на неговия баща. Пенчо Калайджиев е роден през 1815 година и е бил един от майсторите калайджиии на медни съдове и гюлпани в Казанлък. Занаят, особено популярен по онова време, когато розопроизводството е било важен поминък в долината. Стефан Саранеделчев намира всички по-възрастни живи роднини, прави връзка с техните наследници, издирва овехтели документи и създава втората казанлъшка хроника на старите местни родове - "Да възродим задружността". 286 души присъстват в последната книга на Саранеделчев, която бе представена пред казанлъчани преди броени дни. В нея не само че роднини се откриват едни други, но сякаш се материализира заръката на леля Христинка да бъде възродена онази топла задружност, съществувала преди много години и забравена днес от поколенията.


До 2-3 месеца Стефан Саранеделчев ще бъде готов и с трета хроника – за рода Кьорнедялкови. Родоначалникът се казвал Недялко, но бил ослепен преди около 220 години от злодеи. Той дава началото на рода откъм прадядото на Саранеделчев – Дечо Денев Кьорнедялков. Дечо Кьорнедялков е загинал в Междусъюническата война на 13 юни 1913 г. и името му е изписано на западната стена на Паметника на загиналите във войните от Казанлъшкия край, намиращ се в парк „Розариум”.

Проследявайки старите казанлъшки родове, Стефан Саранеделчев представя интересни факти за събития и хора, свързани с Казанлък. Заедно с това той пази и богат архив от снимки, които разказват за минали времена, понякога напълно неизвестни за днешните поколения, но важни за историята на града.

Ето и двe снимки от личния фотоархив на Стефан Саранеделчев:


На първата снимка е неговият баща Дечко Стойчев Саранеделчев (с меката шапка, вляво, точно зад момичетата), заедно с младежи от Казанлък. Седналият в средата е Константин Бозвелиев, за когото младите хора са се грижили през последните години от живота му. Годината е 1945-1946.


Втората снимка е от май1949 г. – Нареченските бани. Дечко Саранеделчев (в средата) застава пред фотообектива с Трайчо Костов (вляво).