Средата на зимата в градеца К.

..... побира в рехавите си пазви различни настроения.
В унисон със сиво-черните или кафеникави оттенъци, които разхождаме по улиците и сгънатите си усмивки.
Сгушени някъде в безкрайните дебати и страхове за хляба, работата,парите ни, топлото, лева, еврото, престъпленията, водата, китайският вирус, безцеремонността на властта и всичко, което „сгърчва“ живота ни по български.
И цялата тази палитра от чувствености по казанлъшки, буквално се е изсипала наведнъж от душата на неизвестен млад човек, който в късната нощ на петъка е запечатал в центъра на градското Стъргало попиляната си душа в арт изкъртеното изречение: „Тъп и скучен градТ“.

И няма грешка.

Само белег на Времето, наследството, посятото семе, ценностите.
В нашето време.
Местното време.

Малко по-инак, е съзрял битие- житието си друг казанлъшки екземпляр.
Който в унисон със злободневното дневно житейско скърцане е заформил същинска арт инсталация от личните си боклуци. При това не къде да е, понеже за последните вече дават квитанции, а на личната си тераса.
Грижливо прибрани в пъстри найлонови торбички. Да се вият и виждат отдалеч.

И за да е ясен адресатът на гордостта и хептен по нашенски картината пълна, то арт творбата от найлони се вее на главен казанлъшки булевард, водещ от и към гарата и автогарата.
Така де, - няма лоша реклама.

Отвъд абстракциите и философският прочит на двете малки фотки от градеца К., то неистово и натрапчиво остава щипцавото усещане за N нюанси сиво и лутащото се безвремие.
Отвъд пъстрината на найлоновите торбички и тъжното посрамено подхилкване от иначе сърцато излятото усещане за градската ни битност на неизвестния млад наш творец:

Щеше да е ведро, ако не беше Средата на зимата в градеца К.