Ако времената бяха други, днешният ден щеше да е един от може би празничните или официално почиващите, или поне паметни в историята. За любителите на по хард четивата с исторически привкус, на днешния ден преди 106 години е роден бившият пръв и държавен ръководител на социалистическа република България, управлявал начело на държавата 35 години. Както и да го гледа човек 7 петилетки са си освен респект, и история.
Тодор Живков.
На оня свят от преди 19 години.
За днешната, вече никак не важна дата напомнят само пожълтели страници от подранило списание из РЕп-овете и вестникарските будки, както и „фенски“ билбордове в покрайнините на морските ни градове.
Последното – без обяснение.
/ защо морето ражда Татови фенове/
И без адресат.
Оказва се обаче, че историята не е чак толкова зла мащеха и врътлива слугиня за бившия Първи независимо, че споменаването му в едни времена, караше цели прослойки да подскачат.
От различни чувства.
Днес, 106 години след раждането на човека от Правец, пак стигаме до баналното историческо проклятие- правило: нищо не е забравено, никой не е забравен.
/ А само така ни се иска понякога/ .
В книжарниците отново има нова книга за Него, в РЕП-овете отлежава събрало в резюме всичко за Тато списание, а в общинската ни библиотека чинно за поколенията и поради професионализъм са прибрали в специален раздел „Социалистическа литературата“ де що има ред и книга за Първия.
Също като в прилежните домакинства, в които носталгично и респекитращо дремят цели лавици пропагандна соц. литература.
Нещо повече: от книжните лавици, с нареденото ново, посветена на Тодор Живков издание със заглавие: „Противопоставянето“ съдбовно намига, строената до него книга с интервютата на Владимир Путин и биографичната за Бойко Борисов / „който винаги се завръща“/.
При това и Татовата, и Бойковата на една и съща цена.
/Като историческа теглилка/.
Последното може да мине и за историческа дилема. Или като двете лица /или страни/ на една монета, шеговито допълва зевзек, прислонил се на сянка по обед, при книгите. Да гледа /не да чете/.
Че всяко нещо с времето си и че и историята, както животът са палачинки / и винаги се обръщат,/ свидетелства и бзобидният на пръв поглед факт, че книгите за бивш Бодигард на бивш Благодетел и бивш Благодател, са една до друга.
С уговорката, че за новия Тато книгата се чете и купува в пъти повече от млади и стари, от тази за стария Тато.
Литературно- документалните текстове за тях обаче могат само да мечтаят за интереса сред казанлъчани, който събират книгите с интервютата на руския Първи Владимир Путин и тази за дъщерята на Йосиф Висарионович Сталин.
Въпрос на мащаби и на геополитика.
Винаги.
Незаобиколими критерии, когато става дума за история и памет.
Класиката обаче за всички времена, при това неподвластна на юбилейни сантиментални възпоменания, въпреки „ некои съображения“, неудобства и обивания откъм историческа корекност си остава великата Хитлерова платформа „ Моята борба“.
И днес книгата е с ранг „настолна“, с най- висок тираж и ненадмината откъм пъстър читатателски интерес и търсения.
Като друга сурова и леко цинична истина за живота: че всеки бати, си има Бати.
Нищо, че тук си имахме и имаме Тато. /джуниър/
Нищо лично:
Efwhhq преди 1 година
Efwhhq преди 1 година