Какво е общото и различното между финансовите кризи по света?
Вижте какво сочи прочуване на Pew Research Center на 147 банкови кризи в периода 1970-2012
Макар повечето банкови кризи да протичат по сходен начин по света, правителствата прибягват към т.нар. „банкови ваканции”, както е момента в Гърция, само в краен случай, за да предотвратят изтичане на финансови ресурси от банковата система и в резултат дестабилизирането й. Това отбелязва американският изследователски център Pew, който е анализирал финансовите кризи от 1970 до 2012. Базата с данни е събрана и актуализирана от двама икономисти на Международния валутен фонд, за да покажат колко необичайна е настоящата ситуация в Гърция, уточняват от Pew.
От 174 проучени банкови кризи само в седем случаи националните правителства прибягват до замразяване на депозити и/или банкови ваканции. Повечето от тези случаи са в Латинска Америка: Аржентина (през 1989 и отново през 2001-02), Бразилия (1990), Еквадор (1999), Панама (1988) и Уругвай (2002). В Африка подобен случай има в Чад през 1983. Най-скорошният пример е от Кипър през 2013, като част от спасителното споразумение с ЕС и МВФ, припомнят изследователите.
timeline of banking crises
В миналото банковите ваканции са били обикновено с продължителност от седмица или по-малко. Кипърските банки бяха затворени за две седмици през 2013, а гръцките банки са затворени от 28 юни.
Историята показва, че дори и след като банките отворят врати, ограниченията за достъп до депозитите или трансфер на средства, могат да продължат месеци или дори години.
Икономистите от МВФ установили, че близо една трета от банковите кризи от 1970 са съпроводени и от суверенни дългови кризи (неспособност или нежелание на правителствата да се разплатят с кредиторите си), с валутни кризи (когато националната валута започне бързо да губи стойност) или и двете.
Гръцката банкова криза всъщност започна като дългова през 2009-10, припомнят от Pew. За да се предпази гръцкото правителство от дефолт по огромни банкови заеми, Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд отпуснаха два спасителни заема на обща стойност от над 240 млрд. евро в замяна на серия от мерки за икономии.
Гърция трябваше да изплати на МВФ 1.55 млрд. евро миналият месец, но вместо това стана първата развита страна, която не успя да погаси задълженията си към финансовата институция. През следващите три години на страната й предстои да върне задължения на стойност 29.15 млрд. евро, включително и дълг от 3.5 млрд. евро към ЕЦБ с падеж на 20 юли.
Неуспех да се договори трета спасителна програма може да доведе до там, че Гърция да изостави еврото за сметка на нова национална валута, която според икономистите от МВФ бързо би изгубила стойност спрямо еврото. Това може да доведе до едновременно банкова, дългова и валутна криза в Гърция – нещо, което се е случвало само няколко пъти от 1970 насам.
Източник: http://www.economy.bg
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!