В Казанлък са строени единствените двумоторни самолети в България

* Преди повече от 90 години Авиационното училище и Самолетната фабрика са установени в града на розите

* Казанлък е авиационен център и има възможност тук да се произвежда авиационна техника, твърди проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков

„Връзката на Казанлък с авиацията е много голяма – през 1926 година Авиационното училище е изнесено от Божурище в Казанлък. Държавна политика в началото на миналия век е развитието на авиацията и вместо да се купуват самолети, те да се строят в България. Затова през 1927 година се подписва договор с чешката самолетостроителна фирма „Аеро-Прага”, която избира Казанлък за създаване на новата фабрика”, обяснява военният пилот проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков. Част от неговия огромен фотоархив ще бъде представена на изложба, посветена на 90 години от началото на самолетостроенето в Казанлък на 20 февруари от 17.30 часа в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства.

Проф. Недялков е преподавател във Военна академия „Георги Сава Раковски” и е преподавал на настоящия президент на България Румен Радев. В момента той е най-възрастният военен пилот в България, който продължава да лети. Пилотира МИГ-29. Повече от 30 години от своя живот е посветил на събирателска дейност, свързана с българската авиация и има една от най-богатите колекции с архивни снимки и документи, свързани със самолетостроенето в България. Автор е на 19 монографии, на книгата „Самолетостроенето в България”. Неговият най-мащабен труд е „История на българската военна авиация“, издаден по повод 100-годишния юбилей на българските ВВС.

Проф. Недялков проследява казанлъшката връзка в самолетостроенето. Само 3 години след установяването на "Аеро-Прага" в Казанлък, през 1930 година, се налага държавата да търси друга фирма, която да строи самолети вместо чешката. Идва италианската компания „Caproni-Milan“, която купува съоръженията на „Aero-Praga“. Новите собственици изцяло приемат предложението на българската страна за влагане в производството предимно на български материали, предварително да се одобряват от правителството произвежданите самолети и да се прави надзор на дейността от Българска държавна самолетна контрола. Приема се името Самолетна фабрика „Български Капрони“- Казанлък.

В построената фабрика в Казанлък до 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с Министерство на войната.

Снимка на самолетната фабрика в Казанлък, предоставена от Петя Големанова

Строителството на самолети в Казанлък подпомага обучението и възпитанието на авиационните кадри, които се създават в Аеропланното училище. Връзката учене- производство-работа е много добре синхронизирана.

От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети. После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък, става база за летателно обучение.

До 1945 г. в „Капрони“ се завършва заложената отпреди серия "КБ 11 - Фазан“ и се правят планери за начално аерообучение по немски лиценз. Започва строителството и на бойни самолети.

Единствените двумоторни самолети в България - „КБ 6 - Папагал”, се строят в Казанлък.

Всички български самолети носят имена на птици - „Чучулига“, „Папагал“, „Пеперуда“. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети. Създават се инженерни кадри и отлични специалисти, което е допринесло за разцвета на Казанлък, коментира още проф. Недялков.

Като конструктори участват изявени български инженери и специалисти като Цветан Лазаров, поканен през 1933 г. за технически директор на фабриката. Остава като такъв до 1936 г. Изпитателните и приемателните полети се извършват от български пилоти като инж. Петко Попганчев.

След 9 септември 1944 година тук за кратко се произвеждат LAZ-7. Но на практика краят на самолетостроенето идва с новата власт. „Капрони” се преименува на Завод 6. Изпълнява се повелята за доставка на самолети от СССР. През 1954-1955 година самолетостроенето в Казанлък, продължило 28 години, приключва.

Някогашната самолетна фабрика става национален хидравличен център, където се структурира и ДСО „Хидравлика“. Днес тук работи предприятие, което е регистрирано като „Капрони“ АД и се развива в областта на хидравличното производство.

В следващите години Казанлък и летището на Овощник стават притегателен център за авиатори от цялата страна. Тук се базира Националния център за подготовка по парашутизъм, включително на части от спецармията. През 1980 г. в Казанлък се провежда и Световно първенство по парашутизъм.

„Авиационният център е Казанлък”, твърди проф. Недялков и споделя идеята си, че тук има възможности да се произвежда авиационна техника, което ще допринесе за още по-силното индустриално развитие на града и внедряването на авангардни технологии в авиационното дело.

В момента „летателната” традиция в Казанлък продължава действащият Авиоклуб и фирма за производство на делтапланери, а летището край Овощник всяка година е домакин на авиосъбор.